Панаир на суетата (роман без герой)

Това беше ужасно и злополучно посещение, за което семейството си спомняше само с отвращение. Пит молеше жена си, с измъчено изражение, никога да не споменава за него; и обстоятелствата около това как сър Пит бе посрещнал своите син и снаха станаха известни само посредством самата мисис Бют, която все още знаеше подробностите на всички случки в имението.

Докато минаваха през главната алея на парка, в спретната и добре екипирана карета, Пит забеляза с ярост и почуда големите зеещи празни места между дърветата — неговите дървета, които старият баронет изсичаше, без да има право на това. От парка лъхаше пустота и разруха. Алеите бяха изоставени и спретнатият екипаж се клатушкаше и се опръскваше с кал в мътните локви по пътя. Голямото открито пространство пред терасата и главния вход беше черно и покрито с мъх; добре подредените на времето цветни лехи сега бяха запустели и обрасли с бурени. Капаците на почти всички прозорци от лицевата страна на къщата бяха спуснати. Трябваше дълго да звънят, за да им отворят голямата входна врата. Видяха някаква си личност с панделки да тича бързо нагоре по черните дъбови стълби, когато най-после Хоръкс въведе наследника на Куинс Кроли и неговата невеста в залите на техните прадеди. Той ги поведе към «библиотеката» на сър Пит и докато Пит и лейди Джейн наближаваха това помещение, тютюневият дим ставаше все по-гъст. «Сър Пит не е много добре» — забеляза Хоръкс с извинение в гласа си и им даде да разберат, че господарят му страда от лумбаго.

Библиотеката гледаше към предната алея и парка. Сър Пит беше отворил единия от прозорците и крещеше оттам на кочияша и на слугата на Пит, който, изглежда, се готвеше да свали багажа.

— Не бутай куфарите — викаше той, като сочеше напред с лулата си. — Глупчо такъв, това е само сутрешно посещение. Божичко, погледни какво има онзи кон на задната част на краката си! Няма ли някой да ги поразтрие малко? Здравей, Пит. Здравей, миличка. Дойдохте да видите стареца, а? Ех, божке, какво хубавичко личице! Никак не приличаш на онази стара кранта, майка ти. Хайде, бъди добричка и ела да дадеш целувчица на стария Пит.

Прегръдката посмути малко снахата — много естествено беше ласките на небръснатия и вмирисан на тютюн стар джентълмен да окажат подобно въздействие. Но тя си опомни, че брат й Саутдаун имаше мустаци и пушеше пури, и се подчини на баронета с любезна търпеливост.

— Чете ли ти Пит дълги проповеди, миличка? — запита я сър Пит след тази проява на обич. — Стотният псалм и вечерната молитва, а, Пит? Така ли беше? Ей, Хоръкс, тъпак такъв, върви и донеси чаша вино и кейк за лейди Джейн и не ми се пули като някакво дебело прасе. Няма да ви поканя да останете по-дълго, миличка; стоенето тук ще ти се стори много глупаво, а такова ще бъде то и за мене в компанията на Пит. Вече съм стар човек и обичам да си карам посвоему — вечер да си изпуша лулата и да поиграя на дама.