Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Разбира се.

— Е, добре, реших и аз да я изиграя, скъпи ми приятелю.

Д’Егийон се извърна рязко към чичо си.

— Значи ще станете любовник на госпожа Дю Бари?

— А, по дяволите, много бързаш и отиваш твърде далеч. Но все пак виждам, че си ме разбрал. Да, Шоазьол беше щастлив човек — той водеше за носа и краля, и любовницата му… Всъщност разправят, че е обичал госпожа Дьо Помпадур… А защо не… Е, добре, аз, разбира се, не мога да бъда обичан любовник, виждам това по презрителната ти усмивка… Всъщност, като правех сравнение с ролята на Шоазьол, не трябваше да кажа „аз ще я изиграя“, а „ние ще я изиграем“.

— Чичо!

— Не, тя не може да ме обича, знам това… и все пак бих искал да споделя нещо с теб и го правя без страх, защото тя не ще узнае никога това… бих обичал тази жена повече от всичко на света, но…

Д’Егийон смръщи вежди.

— Но… — продължи маршалът — измислих прекрасен план — ще си поделим ролята, която не мога изцяло да поема поради възрастта ми…

— Аха! — възкликна Д’Егийон.

След тези думи Ришельо заговори по-високо.

— Хайде, херцог, предлагам тази роля да изиграеш ти.

— Аз ли? — извика Д’Егийон. — Луд ли сте, чичо?

— Луд ли? Какво? Нима все още не си паднал в краката на човека, който ти дава такъв съвет? Не си ли обзет от радост? Нима след начина, по който тя те прие, ти вече не си обхванат от луда страст?

— Чичо, съзирам цялата изгода, която вие ще извлечете от благоприятното положение — вие ще управлявате с авторитета на господин Дьо Шоазьол, а аз ще бъда любовникът, който ще подсигури властта ви. Да, планът е достоен за своя създател — най-умния мъж във Франция, но докато сте го съставяли, сте пропуснали една-единствена подробност.

— И каква е тя? — възкликна Ришельо. — Нима ти, жалки глупако и клети безумецо, не си в състояние да обичаш госпожа Дю Бари?

— О, не е това, чичо! — извика Д’Егийон, който сякаш знаеше, че всяка от неговите думи щеше да бъде чута. — Аз едва зърнах госпожа Дю Бари, но тя ми се стори най-красивата и очарователна жена от всички, които познавам. — Госпожа Дю Бари никога няма да ме обикне, херцог, а за да се изгради подобен съюз, първото условие е любовта. Как искате сред този бляскав двор, пълен с млади красавци, прекрасната графиня да спре очите си точно на мен — човек без особени заслуги, при това вече не млад и съсипан от грижи, а на всичко отгоре и човек, който се крие от очите на всички, защото знае, че скоро ще бъде прогонен завинаги.

Докато траеше тази изповед, Ришельо си хапеше устните и си мърмореше тихо:

— Чумата да го вземе, дали този тип е разбрал, че графинята ни слуша? Тогава той е много хитър и е истински артист.

Ришельо имаше право. Графинята слушаше и всяка дума на Д’Егийон проникваше право в сърцето й, защото самият той беше там отдавна.

— И така, ти ми отказваш? — попита Ришельо.

— Да, по този въпрос — да, чичо. Отказвам със съжаление, но виждам, че не може да се направи нищо.