Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Да, графиньо, да. Това наистина е велик човек — съгласи се Ришельо.

— При това той е красив мъж. Аз имам слабост към него, херцог!

— Ще ме накарате да ревнувам — каза усмихнат Ришельо, но побърза да насочи разговора към по-сериозни теми. — Граф Дьо Феникс би могъл да стане най-великият началник на полицията.

— Вече обмислих този въпрос — възрази графинята — само че ще бъде невъзможно. Той знае всичко и ще разкрива игрите на всички ни…

Ришельо се изчерви под пудрата, която покриваше лицето му.

— Графиньо — заяви той, — бих искал, ако съм негов колега, той непрекъснато да разкрива моята игра и да ви казва какви карти държа. Ще видите, че валето купа е винаги на колене пред дамата каро и постоянно в краката на краля.

— Няма човек, който да притежава повече ум от вас, херцог — отвърна графинята. — Но да поговорим малко за нашето министерство… Смятах, че ви е останало време да предупредите племенника си за…

— Д’Егийон ли? Той пристигна вече, госпожо. И то при обстоятелства, които един римски гадател би взел за изключително добро предзнаменование — каретата му се е разминала по пътя с каретата на заминаващия господин Дьо Шоазьол.

— Нека да го повикат, херцог, веднага. Ето, че сме почти сами.

— На драго сърце, графиньо… Още повече че ние вече постигнахме съгласие, нали?

— Да, напълно, херцог. Та значи предпочитате министерството на войната пред това на финансите, нали? Или може би ви прилича флотата?

— Предпочитам военното министерство, графиньо. Там мога да бъда най-полезен.

— Точно това ще трябва да внуша на краля. Впрочем изпитвате ли неприязън към някого?

— Аз съм най-сговорчивият човек на земята, графиньо. Но позволете ми да изпратя някого да повика моя племенник, щом като вие проявявате благоволението да го приемете.

Ришельо се доближи до прозореца. В здрача последните лъчи на залязващото слънце все още осветяваха двора. Маршалът направи знак с ръка на един от своите лакеи, който наблюдаваше точно този прозорец. След знака на херцога той веднага затича надолу.

В това време у графинята вече започнаха да палят свещите.

Десет минути след тръгването на лакея в предния двор влезе една карета и графинята обърна бързо очи към прозореца.

Ришельо улови този поглед, който му се стори твърде обещаващ за работите на господин Д’Егийон, а оттам и за неговите. „Тя вече одобрява чичото, а сега проявява интерес към племенника. Господари тук ще бъдем ние.“

Докато той тънеше в това блажено мечтание, на вратата се чу слаб шум и гласът на доверения прислужник на графинята извести за пристигането на херцог Д’Егийон.

Господин Д’Егийон беше твърде красив и много изящен благородник. Облеклото му беше богато, елегантно и подбрано с вкус. Той беше преминал възрастта на най-свежата младост, но беше от онези мъже, чийто ведър поглед и силен дух подмладяват до най-дълбока старост.