Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Господин Д’Егийон имаше най-красивите ръце на света — едни от онези ръце, които изглеждат бели и нежни дори отрупани с дантели. В онази епоха много ценяха добре оформените крака, а в това отношение херцогът беше образец на елегантност и аристократично съвършенство. Той съчетаваше чувствеността на поета с достойнството на големия благородник и гъвкавата наперена стойка на красивия мускетар. За графинята господин Д’Егийон беше олицетворение на идеалния мъж — само у един човек бяха събрани три типа мъже, и то именно тези, които една хубава, сладострастна и водена от инстинкта си жена непременно харесва.
Поради някаква изумителна случайност или по-точно поради обстоятелства, свързани от ловката тактика на господин Д’Егийон, двамата придворни герои, еднакво ненавиждани от обществото, все още не се бяха срещали лице в лице, за да покажат възможностите си.
Наистина през последните три години херцогът беше твърде зает в Бретан или пък работеше усилено в кабинета си и по тези причини се беше мяркал рядко в двореца. Той знаеше, че предстоят събития, благоприятни или неблагоприятни за него.
А освен това всички негови сметки се ръководеха и от една друга причина, която е от съществено значение за нашия роман и беше най-важната…
Преди госпожа Дю Бари да стане графиня и да докосва всяка нощ с устните си короната на Франция, тя беше красиво, усмихнато и обожавано създание. Беше и обичана — щастие, на което не можеше да разчита, откакто се страхуваха от нея.
Херцог Д’Егийон беше първият сред младите, богати, могъщи и красиви мъже, които ухажваха Жана дьо Воберние. Той влизаше и в числото на неуморните стихоплетци, които украсяваха края на всяка строфа с думичките Ланж и анж191. Но господин Д’Егийон трябваше да си прибере обратно всички стихове и акростихове, всички букетчета и парфюми. Херцогът замина за Бретан, като сподави въздишките си, а госпожица Ланж пък изпрати всички свои въздишки към Версай.
Та Жана чакаше нетърпеливо херцог Д’Егийон, тъй като искаше да разбере как точно стоят нещата — дали маршалът бе проявил дискретност, или просто не беше в течение на събитията. Херцогът влезе.
Почтителен, непринуден, достатъчно уверен в себе си, той прецени веднага как да излезе от деликатното положение и поздрави едновременно и кралицата, и придворната дама. После господин Д’Егийон пое ръката на чичо си, който се беше приближил до графинята, за да й каже следното:
— Ето херцог Д’Егийон, госпожо. Имам честта да ви представя не моя племенник, а един от най-преданите ви служители.
Графинята погледна херцога така, както обикновено гледат жените, когато не искат от очите им да убегне нито една подробност. Тя видя само две почтително сведени чела и две лица, които след поклона изразиха спокойствие и ведрина.
— Зная, че обичате херцога, маршале — отговори госпожа Дю Бари. — Вие сте мой приятел. Бих помолила господина от уважение към своя чичо да го следва във всички постъпки, които той се кани да направи в моя полза.
— Точно такова поведение съм предвидил, госпожо — отговори херцог Д’Егийон, като отново се поклони.
— Вие преживяхте много страдания в Бретан, нали? — попита графинята.
— Да, госпожо… при това те не са свършили — отговори Д’Егийон.
— О, но аз мисля, че напротив — те са свършили, господине. А тук е господин Дьо Ришельо, който ще ви окаже така нужната помощ.
Д’Егийон погледна маршала така сякаш думите на графинята го изненадаха.
— О! — възкликна графинята. — Виждам, че маршалът все още не е имал време да поговори с вас. Всичко е ясно — вие току-що пристигате. Сигурно двамата имате да си кажете хиляди неща. Оставям ви, маршале. Чувствайте се като у дома си, господин херцог.
Като изрече тия думи, графинята се оттегли. Но тя си имаше план и не отиде много далеч. Зад будоара бе един кабинет, в който кралят обичаше да се застоява по време на посещенията си в Люсиен. Ето защо госпожа Дю Бари беше уверена, че ще чуе целия разговор между херцога и племенника му и разчиташе въз основа на този разговор да си изгради окончателно мнение какво да прави занапред.
Но херцог Ришельо не беше глупак — той познаваше тайните задни стълбища и скритите помещения в кралските замъци. Една от неговите стратегии беше да подслушва, а една от неговите хитрости — да говори, когато знаеше, че го подслушват. Той накара херцога да седне и му каза:
— Както виждате, настаних се тук.
— Да, чичо, забелязах.
— Провървя ми. Имах щастието да спечеля благоволението на тази очарователна жена. На нея тук гледат като на кралица, каквато тя е в действителност.
191
Ланж е едно от имената на Жана, взето от монашеското име на баща й. Ланж означава ангелът, а анж — ангел — бел.прев.