Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Боях се от това още когато всички започнаха да я глезят заради откритията й — каза Вирилин. — Щом секнаха, глезенето спря и тя се е погрижила да направи нещо безумно, за да си го върне.
— Само защото й разрешиха да се занимава със Сюан и Леане — заяви Романда. — И с този нещастник. Трябваше да й се каже, че има някои неща, които не се Церят, и толкоз!
— Но аз го направих! — възрази Нинив. — Направих го! Моля ви, заслонете го. Моля ви! — Айез Седай пред нея се извърнаха към Логаин, но той посрещна погледите им с безизразно лице. Дори раменете си сви!
— Мисля, че най-малкото, което можем да направим, е все пак да го заслоним, докато не се убедим напълно — предложи Шериам. Романда кимна и внезапно изникна такъв щит, че можеше и великан да задържи, а сиянието на сайдар изпълни цялата стая и обкръжи почти всички жени. Романда въведе ред, като изброи шест жени, които да поддържат по-малък, но напълно достатъчен щит.
Ръката на Миреле се стегна под мишницата на Нинив.
— Да прощаваш, Романда, но трябва да поговорим с Нинив насаме.
Ръката на Шериам се стегна под другата й мишница.
— Най-добре ще е да не го отлагаме.
Романда кимна разсеяно. Взираше се намръщено в Логаин.
Шериам дръпна Нинив да се изправи и я повлече към вратата.
— Какво правите? — извика тя. — Къде ме водите? — Отвън двете я забутаха през тълпата Айез Седай, които я гледаха остро, дори обвиняващо. Минаха покрай Елейн, чието лице се сгърчи в съжалителна гримаса. Нинив се озърна през рамо. Не че очакваше Елейн да й помогне, но може би я виждаше за последен път. — Какво ще ми направите? — простена Нинив.
— Ще те накараме да чистиш котлите в оставащата ти част от този живот — подхвърли небрежно Шериам.
— Или да шеташ в кухните до края на дните си — каза Миреле.
— А можем и да те набием хубавичко с върбови пръчки.
— А можем и ножицата ти да съдерем.
— А можем да те заковем в някоя каца и да те изцедим през чепа.
— Какво да й цедиш? Презряла гъба.
Колената на Нинив омекнаха.
— Ама това стана случайно! Кълна се! Не съм го искала нарочно!
— Не се дръж глупаво! — викна Шериам. — Ти може би току-що постигна невъзможното.
— Вие ми вярвате? Вярвате ми! Защо не казахте нещо, когато Нисао и Вирилин, и… Защо не казахте нещо?
— Казах „може би“. — Гласът на Шериам беше потискащо безизразен.
— Другата възможност — каза Миреле — е мозъкът ти да се е възпалил от много напъване. — Премрежените й очи изгледаха Нинив. — Ще се изненадаш, ако разбереш колко много Посветени и дори новачки твърдят, че са преоткрили някой отдавна изгубен Талант или че са изнамерили нов. Когато аз бях новачка, една Посветена беше толкова сигурна, че знае да лети, че скочи от върха на Кулата.
Нинив завъртя глава от едната жена към другата. Вярваха ли й, или не? „Какво, в името на Светлината, ще ми направят?“ Опита се да намери думи, с които да ги убеди — не ги лъжеше, нито се беше побъркала: тя наистина бе Изцерила Логаин — но устата й продължаваше да се мърда безмълвно, когато я вкараха бързо в Малката кула.
Едва след като нахълтаха в някогашната частна гостна — продълговато помещение с тясна маса и столове зад нея до една от стените, Нинив забеляза, че след тях се е повлякла опашка. Над дузина Айез Седай влязоха по петите й, начело с Нисао и Дагдара. След тях крачеха Шанел и Терва, и… всичките от Жълтата Аджа, с изключение на Шериам и Миреле. Масата подсказваше съдийско заседание; редицата мрачни лица намекваше за съд. Нинив преглътна с мъка.
Шериам и Миреле я оставиха да стои и минаха зад масата, където си заговориха тихо, с гръб към нея. Когато отново се обърнаха, лицата им бяха безизразни.
— Ти твърдиш, че си Изцерила Логаин. — В гласа на Шериам се долавяше нотка на презрение. — Твърдиш, че си Изцерила един опитомен мъж.
— Трябва да ми повярвате — възрази Нинив. — Казахте, че ми вярвате. — Тя подскочи, когато нещо невидимо я шибна по бедрата.
— Опомни се, Посветена — каза хладно Шериам. — Поддържаш ли това свое твърдение?
Нинив я зяпна. Май Шериам беше побърканата. Въпреки това успя да отвърне с почтителното:
— Да, Айез Седай.
Дагдара изсумтя като раздрано чергило.
— И си го направила, без да искаш, казваш. Ако това е случаят, предполагам, че няма вероятност да представиш доказателство, като го направиш отново.
— Но как би могла? — каза Миреле с насмешка. С насмешка! — Ако се е докопала слепешката, как изобщо би могла да го повтори? Но и това едва ли има значение, ако изобщо го е направила.
— Отговори ми! — сопна се Шериам и невидимата пръчка отново я шибна. Този път Нинив успя да не подскочи. — Има ли вероятност да си спомниш дори част от онова, което си направила?