Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Преди Нинив да успее да си отвори устата, отнякъде изникна Елейн и се хвърли върху Том така силно, че той се олюля. Той, разбира се, я хвана през кръста и я завъртя като детенце. Смееше се, и тя също. Тя се пресегна, дръпна единия му мустак и двамата отново избухнаха в смях. Той огледа ръцете й, сбръчкани като на Нинив, и я попита в каква беля се е натопила, докато го е нямало да я поучава, а тя се изчерви, разкикоти се и прехапа устна.
Нинив вдиша дълбоко. Понякога тези двамата прекаляваха с играта си на татенце и дъщеричка. Понякога Елейн като че ли си въобразяваше, че е десетгодишна.
— Мислех, че тази сутрин имаш урок с новачките, Елейн.
— Помолих Калиндин да го поеме — отвърна тя небрежно. — Мислех да ти правя компания. И се радвам, че го направих — добави тя и се усмихна на Том. — Сега можем да чуем всичко, което сте научили в Амадиция.
Нинив изсумтя. Да й правела компания, как ли не! Не помнеше всичко от вчера, но много добре помнеше как Елейн се смееше, докато я събличаше и я слагаше в леглото, преди още слънцето да е залязло. И беше сигурна, че си спомня как я бе попитала дали не иска едно ведро студена вода да си поохлади главата.
Том нищо не забеляза; то повечето мъже си бяха слепи, въпреки че той обикновено имаше доста остър поглед.
— Ще трябва да побързаме — каза той. — След като Шериам ни изцеди до капчица, сега иска да докладваме пред част от Заседателките. За щастие, котелът си ври кротко. По течението на Елдар няма чак толкова много Бели плащове, че да не може един мишок да я прехвърли, освен ако не прати барабани и тромпети да известят за него. Освен една силна част на границата на Тарабон и хората, с които се мъчи да задържи Пророка на север, Ниал, изглежда, събира и последния си Бял плащ около Амадиция, а Ейрлон също прибира войската си. Приказките за Салидар плъзнаха преди да напуснем, но ако и да се е замислил Ниал за това местенце, никъде не забелязах и намек за това.
— Тарабон — измърмори Джюйлин. — Много лоша страна за човек, който не знае да се пази, така чухме поне.
Нинив не беше сигурна кой от двамата е по-голям преструван, но беше съвсем сигурна, че и двамата така могат да те лъжат в очите, че да накарат и най-отракания търговец на вълна да посинее от завист. А точно в този момент беше повече от сигурна, че крият нещо.
Елейн забеляза нещо повече. Тя стисна ревера на Том и вдигна глава да го погледне в очите.
— Чули сте нещо за майка ми — каза момичето тихо и съвсем не като въпрос.
Том поглади мустаците си.
— По улиците в Амадиция са плъзнали стотици слухове, детето ми, кой от който по-безумен. Разправят, че цялата Бяла кула се е струпала тук, в Салидар, с десет хиляди Стражници, готови да прекосят Елдар. Разправят, че Айез Седай били завладели Танчико и че на Ранд му пораснали крила, с които прехвърчал насам-натам по нощите, и че…
— Том? — подкани го Елейн.
Той изсумтя и изгледа ядосано Джюйлин и Нинив, сякаш те му бяха виновни.
— Дете, само слух е, налудничав като всички, които чух. Нищо не мога да потвърдя, а повярвай ми, опитах. Наистина мислех да не го споменавам. Само ще подлюти раната ти. Дай да го оставим, детето ми.
— Том!
— Е, щом толкова държиш да го чуеш… Всички в Амадиция като че ли смятат, че майка ти е в Крепостта на Светлината и че щяла да поведе армия от Бели плащове към Андор.
Елейн поклати глава и се изсмя.
— О, Том, наистина ли смяташ, че ще се разтревожа от такова нещо? Майка ми никога не би могла да отиде при Белите плащове. Бих предпочела да го беше сторила. Бих предпочела да беше жива, за да го направи. Колкото и да нарушава всичко, на което ме е учила — да вкара чужда войска в Андор, при това Бели плащове! — бих го предпочела. Но ако желанията бяха криле… — Усмивката й беше тъжна. — Скръбта ми мина, Том. Майка ми е мъртва и аз трябва да се постарая с всички сили да се окажа достойна за нея. Тя никога не би се поддала на глупави слухове, нито ще се разплаче от тях.
— Дете — промълви той.
Нинив се зачуди какво ли изпитва — ако изобщо изпитваше нещо заради смъртта на Мургейз. Колкото и да не беше за вярване, някога той бе бил любовник на Мургейз: когато тя е била млада, а Елейн — още почти бебе. По онова време сигурно не беше приличал на човек, окачен да се суши на слънцето. Нинив почти нищо не знаеше за това как бе завършила тази история, освен че се беше измъкнал от Кемлин със заповед за арест по петите му. За такъв свършек на една любов няма да чуеш в ни едно сказание. В момента той изглеждаше загрижен единствено от това дали Елейн казва истината, или крие болката си, и я потупваше по рамото и галеше косата й. Ако на Нинив не й се искаше толкова поне веднъж да се сопнат един на друг като нормални хора, сигурно щеше да си помисли, че картинката е много мила.