Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Сюан кимна. Можеше да си поплаче през нощта. Колкото до проклетия му Гарет Брин… Никакво „колкото до“. Никакви такива!
— Смяташ ли, че са готови? — Имаха само няколко мига да си поговорят долу. Тази въдица трябваше да се хвърли бързо, иначе никога нямаше да се хвърли.
— Може би. Нямах много време. А и трябваше да внимавам. — Леане за миг замълча. — Сигурна ли си, че искаш да се захванеш с това, Сюан? То променя всичко, за което сме работили, и… Не съм толкова силна, колкото бях, Сюан, нито пък ти. Сега повечето жени тук могат да преливат повече от нас. Светлина, мисля, че дори някои от Посветените могат, и то без да броим Елейн и Нинив.
— Знам — отвърна Сюан. Трябваше да се рискува. Сега отново беше Айез Седай. А щом отново беше Айез Седай, не беше ли отново и Амирлин?
Тя изправи рамене и заслиза надолу, за да подхване битката си със Съвета.
Излегната в леглото, Елейн триеше дланите си с крема, който й беше дала Леане. Като че ли помагаше донякъде — поне ги усещаше по-меки.
Нинив влезе, затръшна вратата, хвърли се на леглото си и възкликна:
— Магла е най-низката, омразна и долна жена в целия свят! Не, Лариса е. О, не, Романда!
— Доколкото разбирам, ядосали са те достатъчно, за да прелееш. — Нинив изпъшка, изгледа я злобно и Елейн побърза да продължи: — На колко трябваше да го показваш? Очаквах да се върнеш преди доста време. Търсих те за вечеря, но не те намерих.
— Не съм вечеряла — измърмори Нинив. — А им го показах на всички, до последната Жълта в Салидар. Само че не, те не са доволни. Искат да се занимават с мен една по една. Съставили са си списък да се редуват. Лариса ще разполага с мен утре сутринта — преди закуска! — а Зинийр веднага след това, после… Обсъждаха как да ме ядосат, все едно че ме няма! Елейн, те се надпреварват коя първа ще ми счупи преградата. И дори не ме оставиха да хапна…
Сякаш чула думите й, Леане отвори вратата. Носеше табла с храна. Зад нея се показа Сюан.
— Помислихме си, че може би си гладна, Нинив — каза Леане. — Чух, че Жълтите здравата са те използвали.
Елейн се поколеба дали да стане. От една страна, те си бяха просто Сюан и Леане, но от друга, бяха отново Айез Седай. Поне тя ги смяташе за такива. Двете решиха проблема, като седнаха, Сюан на леглото на Елейн, Леане — на това на Нинив. Нинив ги изгледа подозрително, после взе таблата и я постави на коленете си.
— Чух, че си се обърнала към Съвета, Сюан — подхвърли Елейн. — Трябваше ли да приклекнем?
— Имаш предвид дали сме Айез Седай ли, момиче? Да. Вдигнаха врява като продавачки на риба, но това поне ни го признаха. — Двете с Леане се спогледаха и бузите на Сюан леко се изчервиха. Елейн предположи, че никога няма да научи какво не са им признали.
— Миреле беше така учтива да ме намери и ме уведоми — каза Леане. — Мисля, че ще си избера Зелената.
Нинив се задави и пусна лъжицата.
— Какво искаш да кажеш? Може ли човек да си сменя Аджите?
— Не може — отвърна Сюан. — Но Съветът реши, че макар да сме Айез Седай, за известно време не сме били. И понеже продължават да са убедени, че тази дивотия е била напълно законна, всичките ни връзки, обвързвания, съюзи и титли отидоха зад борда. — Гласът й стана толкова дрезгав, че можеше дърво да рендоса с него. — Утре ще питам Сините дали ме искат да се върна. Не съм чувала досега някоя Аджа да е отхвърляла някого — докато те издигнат в Посветена, те тласкат към най-добрата за теб Аджа независимо дали го знаеш, или не — но както вървят нещата, никак няма да се изненадам, ако затръшнат вратата под носа ми.
— Какво искаш да кажеш с това „Както вървят нещата?“ — попита Елейн. Тук имаше нещо. Сюан не беше жена, която да ти носи супата в леглото. — Мислех, че всичко върви възможно най-добре. — Нинив й хвърли един поглед, който можеше да се нарече невярващ и много измъчен същевременно. Е, Нинив поне трябваше да се сети какво има предвид.
— Ходих в къщата на Логаин — каза Сюан. — Цели шест Сестри поддържат щита му, точно толкова, колкото когато го плениха. Опитал се да се измъкне на свобода, когато разбрал, че е Изцерен, и те твърдят, че ако били останали само пет да крепят щита, щял да успее. Значи е силен колкото и преди, или разликата е почти незабележима. Аз не съм. Нито Леане. Искам пак да опиташ, Нинив.
— Знаех си! — Нинив тресна лъжицата на таблата. — Знаех си, че не го правите току-така! Да, ама съм твърде уморена да преливам, а и да можех, нищо нямаше да се получи. Не можеш да Изцериш това, което вече е изцерено. Пръждосвайте се и си приберете тази гадна супа! — Останало беше по-малко от половината от „гадната супа“, а купата беше доста големичка.