Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Помня го, Айез Седай — отвърна тя глухо, напрягайки се за поредния удар. Той не последва, но вече можеше да види сиянието на сайдар около Шериам. Сияеше заканително.
Леко вълнение при вратата и Карлиня и Беонин се промушиха сред редицата Жълти сестри. Едната влачеше Сюан, а другата — Леане.
— Не искаха да дойдат — обяви вбесена Беонин. — Представяте ли си, опитаха се да ни кажат, че били заети!
Най-сетне Нинив разбра. Най-сетне всичко си дойде на мястото. Присъствието на Жълтите сестри. Шериам и Миреле й вярват, после не й вярват, заплашват я, карат й се. Всичко това беше нарочно, само за да я ядосат достатъчно, за да опита да Изцери Сюан и Леане, да се докаже пред Жълтите. Не. Ако се съдеше по лицата им, те бяха тук, за да видят поражението й, не успеха. Дощя й се да ги зашлеви всички. Да им оскубе косите и да ги удуши с тях, да…
— Длъжна ли съм да се примиря с тая глупост? — изръмжа Сюан. — Имам много важна работа, но дори за риба да бях тръгнала, щеше да е по-важ…
— О, я млъкни! — избухна Нинив, само колкото за проба. После пристъпи напред и сграбчи главата на Сюан с двете си ръце, сякаш искаше да й скърши врата. Повярвала беше на тези дивотии, дори за ведрото! Играли си бяха с нея като с кукла!
Сайдар я изпълни и тя преля, също както с Логаин, смесвайки всичките Пет сили. Този път знаеше точно какво търси — онова „сякаш почти ама хич го няма“ усещане за нещо прерязано. Дух и Огън да съединят връзката и…
За миг Сюан само я зяпна безизразно. А сетне сиянието на сайдар я обгърна. Всички ахнаха. Сюан бавно се наведе и целуна Нинив по двете бузи. Една сълза потече по лицето й, после втора, и Сюан изведнъж се разплака и се разтрепери; сиянието около нея изгасна. Шериам бързо я прегърна, за да я утеши; тя сякаш също беше готова да се разплаче.
Всички останали бяха зяпнали Нинив. Слисването, избликнало под цялата им айезседайска сериозност, чак я зарадва, както и това, че им беше много криво.
— Какво те накара да се сетиш да използваш Огън? — попита Дагдара приглушено. — И Земя? Ти използва Земя. Церителството е Дух, Вода и Въздух. — Това отприщи бента и въпросите заваляха от всички гърла, но всъщност се свеждаха до един и същ въпрос, само че произнесен различно.
— Не знам — отвърна Нинив, когато намери пролука. — Просто ми се стори редно. Аз винаги съм използвала всичко. — Което предизвика порой от сурови забележки. Церителството е Дух, Вода и Въздух. Да се правят опити с Церителството е опасно — една грешка може да убие не само теб, но и пациента ти. В отговор тя не каза нищо, но предупрежденията бързо заглъхнаха в убити погледи и оправяне на фусти; не само че никого не беше убила, а беше Изцерила нещо, за което твърдяха, че не може да се Изцери.
Нинив прикри раздразнението си. Жълтата им Аджа и цялото им прехвалено знание за Церителството, дето беше готова на колене да им падне и да ги моли да я научат! Ами че тя разбираше от Церителство повече от всички тях заедно!
— Сега внимавайте много. Направя ли го, скоро няма да имате друга възможност да го видите.
Реакцията на Леане беше различна от тази на Сюан. Тя прегърна сайдар и се усмихна, а после го пусна, без да престава да се усмихва. После разпери ръце, прегърна Нинив, притисна я чак докато кокалите й не изпукаха, и зашепна:
— Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти…
Сред Жълтите се надигна мърморене и Нинив се приготви да потъне в наслада от похвалите им. Щеше милостиво да приеме и извиненията им. Но после чу какво говореха.
— …ще ми използва Огън и Земя, сякаш дупка в камък ми е запробивала. — Това дойде откъм Дагдара.
— По-мек допир щеше да е по-добре — съгласи се Шанел.
— …да се види дали Огън няма да е полезен при сърдечни проблеми — каза замислено Терва, потупвайки се с пръст по дългия нос. Белдемайн, пълната арафелка със сребърните звънчета в косата, кимна разсъдливо.
— …щом Земя се съчетава с Въздух толкова лесно, нали разбираш…
— Огън, впреден с Вода…
Нинив зяпна. Те съвсем я бяха забравили. Въобразяваха си, че могат да направят това, което току-що им беше показала, по-добре от нея!
Миреле я потупа по рамото и каза:
— Браво. Добре се справи. Не се притеснявай, похвалите ще дойдат по-късно. Все още са малко слисани.
— Надявам се, това поне означава, че няма да лъскам котлите повече.
Шериам я изгледа смаяно.
— Тъй ли, чедо? Че какво те кара да мислиш така? — Все още прегръщаше с една ръка Сюан, която си бършеше очите с кърпичка. — Ако всеки започне да нарушава правилата, които сам е избрал, и започне да прави каквото му хрумне, а после се измъкне от наказанието само защото е направил нещо добро, за да го уравновеси, светът щеше да е пълен хаос.