Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Юно се скри зад ъгъла и Нинив въздъхна. Мъчеше се да се примири, че трябва да влезе. Отново изтри лицето си, погледни намръщено сбръчканата си длан — днес щеше да търка котлите за единадесети път, а оставаха още двадесет и девет; двадесет и девет! — и влезе.
Пристъпи към една от масите, не най-близката, и много предпазливо приклекна в реверанс.
— Моля за извинение, Айез Седай, но ми казаха, че Сюан и Леане са тук. Бихте ли ми казали къде мога да ги намеря?
Писалото на Брендас престана да се движи и тя вдигна хладните си тъмни очи. Нинив я беше избрала вместо някоя по-близо до вратата, понеже Брендас беше една от малкото Айез Седай, които не я печаха на шиш заради Ранд. А освен това някога, когато Сюан все още беше Амирлин, Сюан бе избрала Брендас като една, на която може да се довери. Това нямаше нищо общо със сегашното, но Нинив се стараеше да си намира малки утешения, когато можеше.
— Те са с част от Заседателките, дете. — Гласът на Брендас изкънтя като камбанка, безчувствен като бледото й лице. Белите рядко показваха чувствата си, а Брендас — никога.
Нинив едва потисна въздишката си на раздразнание. Ако Заседателките ги бяха хванали да им докладват за техните очи и уши, нямаше да ги пуснат с часове.
— Благодаря ви, Айез Седай.
— Теодрин успя ли да постигне с теб нещо вчера?
— Не, Айез Седай. — И да прозвуча гласът й малко по-стегнато, имаше си причина. Теодрин беше заявила, че смята да опита всичко, и явно смяташе да го направи. Вчерашният й опит включваше тя да пийне малко вино, за да се отпусне, само дето Нинив накрая беше изпила малко повечко от няколко глътки. Струваше й се, че никога няма да забрави как я отнасят в стаята й, докато тя пее — пее! — нито че ще си го спомни някога, без да се изчерви. Брендас сигурно бе чула за това. Всички сигурно го бяха научили. На Нинив й се дощя да се сгърчи от срам.
— Питам само защото изследванията ти като че ли страдат. Чух няколко Сестри да отбелязват, че ти като че ли си достигнала края на забележителните си открития. Допълнителните ти задължения може би са проблемът — въпреки че Елейн всеки ден открива нещо ново, при все че обучава ученички и също като теб чисти съдове. Много Сестри вече се чудят дали не биха могли да ти помогнат повече от Теодрин. Ако започнем да се редуваме и да работим над теб всеки ден, това може да се окаже по-плодотворно от заниманията ти с една, която в края на краищата сама по себе си не е нещо много повече от най-обикновена Посветена. — Всичко това беше изречено с възможно най-равнодушен тон, без нотка на обвинение, но въпреки това лицето на Нинив се сгорещи, сякаш й го бяха изкрещели.
— Сигурна съм, че Теодрин ще намери ключа един ден, Айез Седай — почти прошепна тя. — Ще положа още по-големи усилия, Айез Седай. — Приклекна набързо и тръгна да излиза преди Брендас да я спре. Мерна Шериам, която излизаше от стаите за заседания с Миреле, Морврин и Беонин. Миреле също я видя и понечи да тръгне към нея, но Шериам и Морврин й заговориха бързо и тихичко, поглеждайки начесто към Нинив. Без да спират приказката си, четирите прекосиха стаята и влязоха в една друга врата.
Нинив излезе на улицата. Това, че спряха Миреле да я заговори, беше ясно. Дори Егвийн най-сетне да се беше появила в Тийрския камък, нямаше да й го кажат. Нинив ал-Мийра беше в немилост. Нинив ал-Мийра търкаше котлите като последната новачка, след като можеше вече да е поне една стъпка над Посветена. Нинив ал-Мийра доникъде не стигаше с Теодрин и възхитителните й открития бяха секнали. Нинив ал-Мийра никога нямаше да стане Айез Седай. Знаеше си тя, че е грешка да започне да прелива като с фуния всичко от Могедиен през Елейн. Знаеше си го!
Айез Седай вече не говореха за нейните нови открития, а за това, че са секнали. Айез Седай бяха проявявали съвсем бегъл интерес към преградата й, а сега бяха обладани от мисълта как да я пробият. Не можеше да спечели. Така или иначе щеше да вдигне ръце и да се остави Айез Седай да я проучват от космите по главата до ноктите на краката, от изгрев до залез.
Нечии мъжки ръце я хванаха за раменете и тя се извърна да скастри нахалника, но думите замряха на езика й.
Том Мерилин й се ухили отвисоко зад дългите си бели мустаци й намигна.
— Като те гледам, Нинив, за малко да си помисля, че си ядосана, но знам, че нравът ти е толкова меден, че хората те молят да си топнеш пръстите в чая им.
А до него беше Джюйлин Сандар, подпрян на дебелата си колкото палец бамбукова тояга. Джюйлин беше тайренец, а не тарабонец, но въпреки това продължаваше да носи тъпата си конична шапка със сплескан връх, още по-омачкана, отколкото когато го бе видяла за последен път. Когато го погледна, той си я свали. И двамата бяха прашни и изтощени от пътя, с изпити лица, въпреки че поначало за никого от двамата не можеше да се каже, че има много плът по костите. И имаха вид на хора, които сякаш от седмици са спали с дрехите си.