Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
„Какво ли ще каже Миреле? Пак ли ще премълчи някое съобщение от Егвийн?“ Пустошта, толкова малка, че можеше да я подмине, се оказа безгранична, след като промуши вътре потоците, достатъчно огромна, за да ги погълне всички. „Само да можех да поговоря с Егвийн. Бас държа, че ако разбере, че Кулата изпраща пратеничество до Ранд, а тукашните Айез Седай си седят на дирниците, ще ми помогне да убедя Елейн, че тук сме свършили всичко, което сме могли, и е крайно време да се махаме.“ Огромна празнота; нищо. Ами онова, което бе открила у Сюан и Леане, усещането за нещо отрязано? Сигурна беше, че го има и тук, колкото и бледо да беше. Мъжете и жените можеха и да са различни, но може би… „Трябва само да поговоря някак с нея. Тя ще разбере, че за Ранд ще е много по-добре, ако ние отидем там. Елейн ще я послуша. Елейн смята, че Егвийн познава Ранд по-добре от всеки друг.“ Ето. Нещо срязано. Само усещане, но същото като при Сюан и Леане. „Е, и как да я намеря? Поне тя да можеше да изникне пак в сънищата ни. Бас държа, че ще мога да я уговоря да се присъедини към нас. Трите заедно ще можем да се оправим много по-добре с Ранд. Ще можем да му казваме какво сме научили в Тел-айеран-риод, ще го пазим да не направи някоя глупава грешка с Айез Седай. Тя ще го разбере.“ Нещо около срязаното… Ако е било свързано с Огън и Дух, то…
Ококорените очи на Логаин й подсказаха какво е направила. Дъхът замръзна в гърлото й. Тя отстъпи от него толкова бързо, че се спъна в полата си.
— Нинив! — ахна Елейн. — Какво стана?
Само едно тупване на сърцето, и Нинив сбра всичкия поносим сайдар, за да го заслони.
— Тичай да намериш Шериам — каза тя бързо. — Никой друг освен Шериам. Кажи й… — Пое си дъх толкова дълбоко, че все едно току-що се раждаше; сърцето й толкова се беше ускорило, че сякаш се надбягваше с препускащи коне. — Кажи й, че съм Изцерила Логаин.
Глава 30
Да Изцериш отново
Нещо се блъсна в щита, който Нинив беше затегнала между Логаин и Верния извор, и се занадига. Щитът започна да се огъва и сплитът затрепера на ръба да се разпадне. Тя остави сайдар да потече през нея и сладостта докосна границите на болката, преливайки всичко в Дух, в щита.
— Тичай, Елейн!
Елейн, Светлината да я освети, не загуби време с празни въпроси. Скочи от стола си и хукна презглава навън.
Логаин не помръдна и мускул по тялото си. Очите му се бяха приковали в нея и сякаш светеха. Светлина, ама колко голям беше! Тя трескаво посегна към ножа на колана си, сети се веднага колко е глупаво — сигурно щеше да й го отнеме без никакви проблеми — и пренасочи част от впридъка си във Въздух, за да стегне краката и ръцете му. Той й се усмихна и каза съвсем спокойно, все едно че нищо не беше променило.
— Няма нужда от това, Нинив. Смяташ ли, че ще нападна едно село със стотици Айез Седай в него? Нали ще ме накълцат на парченца преди да съм направил и две крачки.
— Млъкни — отвърна му тя механично, напипа някакъв стол и седна, без да откъсва очи от него. Светлина, защо се бавеше Шериам? Шериам трябваше да разбере, че е станало случайно. Трябваше! Ядът към самата нея беше единственото, което съхрани способността й да прелива. Как можеше да е толкова невнимателна, толкова заслепена тъпачка?
— Не бой се — каза Логаин. — Сега вече няма да се обърна срещу тях. Те успяват в това, което аз искам, независимо дали го знаят, или не. С Червената Аджа е свършено. Само след година няма да има и една Айез Седай, която да посмее да признае, че е Червена.
— Казах: млъкни! — сопна му се тя. — Да не мислиш, че ще ти повярвам, че мразиш само Червените?
— Знаеш ли, веднъж видях един мъж, който ще причини много повече беди от мен. Навярно той е Преродения Дракон: не знам. Беше, докато ме водеха през Кемлин, когато ме плениха. Беше далече, но забелязах… сияние и разбрах, че то ще разтърси света. Макар че бях в клетката, не можах да се сдържа да не се разсмея.
Вратата се отвори с трясък и влезе Шериам. Последваха я Романда, Миреле и Морврин, и Такима след тях, после Лелаин и Джаня, Делана, Баратайн и Беонин, и още и още, докато не изпълниха стаята. Нинив дори мерна още през вратата. Тези, които нахълтаха вътре, се взряха в нея и във вътъка й толкова напрегнато, че тя преглътна и целият й гняв се срина. И естествено, заедно с него щитът и връзките, задържащи Логаин.
Преди Нинив да успее да помоли някоя да го заслони отново, Нисао се изправи пред нея и викна:
— Какви са тези глупости, че си го Изцерила?
— Ама тя това ли е казала? — Логаин успя дори да се направи на изненадан.