Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Нечие окашляне наруши идилията.
— Господин Мерилин? — Беше Табита. — Господин Сандар? Шериам Седай каза, че Заседателките са готови да ви приемат. Каза, че не бива да напускате Бялата кула.
— Бялата кула значи? — отвърна сухо Том. — Елейн, не могат да ни задържат там за вечни времена. Като свършим, можем да обсъдим… каквото поискаш. — Той закрачи след Табита и влезе, без да крие куцукането си, което най-много му личеше, когато е уморен. Джюйлин изправи рамене и ги последва, сякаш отиваше на бесилото.
— Къде е гривната? — попита Нинив тихо. Никой по улицата нямаше да разбере, дори да чуеше, но забравиш ли веднъж да си предпазлива, започваш често да го забравяш. — И къде е Мариган? Трябва да отида при Логаин.
— Гривната е в кесията ми, Нинив. А Мариган пере. И охка при всяко движение. Взе, че изтърси нещо, което Биргит не биваше да чуе, а Биргит… Казах на Мариган да казва, че е паднала от някакви стълби. — Нинив хвърли поглед към двамата Стражници, застанали пред вратата. Не бяха толкова близо, че да я чуят, но въпреки това сниши гласа си.
— Елейн, я да тръгваме. Тази нощ. — След като Том и Джюйлин се бяха върнали в Салидар, не беше нужно да моли Юно да й намери коне. — Не за Кемлин, щом не искаш. Към Ебу Дар. Мерилил никога няма да намери онази купа, а Шериам никога няма да ни позволи да отидем да я намерим. Какво ще кажеш? Тази нощ?
— Не, Нинив. С какво ще помогнем на Ранд, ако ни хванат като бегълки? А точно това ще стане. Ти обеща, Нинив.
— В такъв случай да видим какво мога да науча от Логаин — въздъхна Нинив.
Къщата, където живееше Логаин беше малка, само две стаи, но каменните стени я правеха сравнително прохладна. Логаин беше по риза, пушеше лула и четеше до един прозорец.
Когато те влязоха, той остави книгата, надигна се лениво и леко им се поклони.
— Радвам се да ви видя отново след толкова време. Мислех, че сте ме забравили. Ще пийнете ли малко вино? Айез Седай не ми дават много, но това, което получавам, никак не е лошо.
Споменаването на вино я подразни достатъчно, за да я изпълни сайдар. Да я изгори дано Теодрин!
— Седни — каза му тя хладно. — Не съм дошла да ти слушам брътвежите. Отговаряй когато те питат, а иначе си дръж езика.
Логаин само сви рамене и се подчини, кротък като паленце. Не, не кротък. Усмивката му беше направо безочлива. Част от това идеше от чувствата му към Айез Седай, Нинив беше сигурна, а другата… Той гледаше как Елейн сяда и дори Нинив да не виждаше в какво точно се е загледал, щеше да се досети, че я гледа както се гледа жена. Никакво самодоволство нямаше в това, никаква похотливост, само… Нинив не знаеше точно какво, но знаеше че той е насочил същото и към нея — и изведнъж си даде сметка, че е жена, а той — мъж. Навярно беше само защото беше чаровен и с широки рамене, но тя обичаше да си мисли по-добри неща за себе си. Разбира се, че не беше за това.
Тя се окашля и запреде тънки влакънца от сайдар — Въздух и Вода, Огън и Земя, и Дух. Всички елементи на Церителството, но използвани сега само за опипване. Щеше да помогне, ако сложеше дланите си на главата му, но не можа да се насили да го направи. Достатъчно неприятно й беше, че го докосва със Силата. Здрав беше като бик и почти толкова силен, нищо, ама нищичко му нямаше… с изключение на дупката.
Не беше точно дупка, а по-скоро усещане за нещо, което уж трябваше да продължава, а прекъсваше, нещо, което трябваше да е гладко и изправено, а всъщност се гънеше и изчезваше. Това усещане го познаваше добре, още от първите дни, когато все още си въобразяваше, че наистина може да научи нещо, и то все още караше кожата й да настръхва.
Той вдигна очи и я изгледа напрегнато.
— Как можеш да правиш всичко това наведнъж? — попита Елейн. — Не можах да проследя и половината.
— Шът — измърмори Нинив, после сграбчи главата на Логаин в ръцете си. Да. С физически контакт беше по-добре, усещанията бяха по-силни.
Тя насочи пълен поток на сайдар натам, където трябваше да е „дупката“… и почти се изненада, когато се натъкна на пустош. Разбира се, все още не очакваше да разбере нещо. Мъжете бяха толкова различни от жените в Силата, колкото бяха телесно, може би и повече. Все едно че опипваше камък, за да разбере как изглеждат рибите. Трудно й беше да задържи мислите си върху това, което правеше, още повече че знаеше, че се занимава с празни неща, само за да убие времето.