Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Тогавашните магьосници еднакво се отличаваха както с физическа красота, така и със съвършенство в изкуството си! Птиците се спускаха от небето да чуят заповедите им. Дъждовете и реките им служеха. Северният вятър, южният вятър и така нататък съществуваха единствено за да им се подчиняват. Те разперваха ръце — и градове рухваха или израстваха наново! Каква разлика между тях и онзи отвратителен старец, който седи в прашна стаичка, мърмори и листи страниците на древна книга! — джентълменът замислено хапна от фрикасето от гребени на василиски. — Другият пък пише своя книга — добави той.

— И аз така чух, сър. Навестявали ли сте го скоро?

Джентълменът се намръши.

— Кой, аз? Не ме ли чухте преди малко да казвам, че смятам тези магьосници за най-глупавите, най-ужасните хора в Англия? Не, откакто напусна Лондон, го навестявам не повече от два-три пъти седмично. Когато пише, подостря перата си много несръчно със стар нож за пера. Аз бих се срамувал да използвам такъв изхабен, грозен и стар нож, но тези магьосници търпят всякакви гадости, от които ние с вас бихме настръхнали! Понякога така се унася в писане, че забравя да подостри перото си и тогава мастилото пръска по хартията и в кафето му, а той изобщо не обръща внимание.

Стивън се замисли над това колко е странно, че джентълменът, който живее в полуразрушена къща, заобиколен от зловещи скелети на хора, загинали в отдавна отминали битки, може да бъде толкова чувствителен към безпорядъка в домовете на другите.

— А какво мислите за темата на книгата, сър? — попита икономът. — Какво е мнението ви за нея?

— Много е странна! Магьосникът описва всички появи на представители на моя народ в тази страна. Има разкази за намесите ни в британските дела за благото на Британия и в прослава на жителите й. Той навсякъде изказва мнението, че няма нищо по-желателно от това съвременните магьосници да ни призовават и да ни молят за помощ. Проумявате ли нещо, Стивън? Аз — не. Когато исках да отведа краля на Англия в дома си и да му окажа всякакви почести, същият този магьосник ми попречи. Тогавашното му поведение имаше за цел единствено да ме обиди!

— Но аз мисля, сър — учтиво отбеляза Стивън, — че може би той не е разбрал добре кой сте и какъв сте.

— О, кой знае какво изобщо разбират тези англичани! Те разсъждават така странно! Невъзможно е да се разбере за какво мислят! Боя се, Стивън, че сам ще се убедите в това, когато станете техен крал!