Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— И най-хубавото от всичко е — каза мистър Норел на Ласелс, — че на село едва ли ще публикува онези вредни статии за магията на Краля Гарван.
— Така е, сър — отвърна Ласелс, — защото много се съмнявам, че ще има време да ги напише.
На мистър Норел му трябваше време, за да осмисли значението на тези думи.
— О, сър, не сте ли чули? — продължи Ласелс. — Стрейндж пише книга. Във всичките си писма до приятели говори само за това. Започнал съвсем неочаквано преди две седмици и твърди, че напредва бързо. Но всички знаем с каква лекота пише Стрейндж. Заклел се е да представи английската магия в нейната цялост. Казал на сър Уолтър, че много ще се изненада, ако успее да се вмести в два тома. Смята, че по-скоро ще са му нужни три. Книгата ще се казва „История и практика на английската магия“ и Мъри е обещал да я издаде веднага щом стане готова.
Едва ли можеше да има по-лоша новина от тази. Самият мистър Норел открай време възнамеряваше да напише книга. Смяташе да я озаглави „Предписания за обучението на магьосници“ и дори бе започнал да я пише в началото на обучението на мистър Стрейндж. Бележките му вече запълваха две лавици в малката стаичка на втория етаж. Но той винаги говореше за книгата си като за нещо, което предстои да се случи в далечно бъдеще. Мистър Норел изпитваше непонятен ужас от белия лист, който дори осемте години ласкателно уважение на лондонското общество не бяха успели да излекуват. Купищата лични бележки, истории и дневници бяха недостъпни за чуждите погледи (с изключение на някои редки случаи, в които авторът им ги показваше на Стрейндж и Чайлдърмас). Мистър Норел никога не се чувстваше готов да публикува каквото и да било: постоянно се съмняваше дали е стигнал до истината, не вярваше, че е мислил достатъчно по въпроса, не беше сигурен дали темата е подходяща за широка публика.
След като Ласелс си тръгна, мистър Норел се качи в стаята си на втория етаж и поиска да му донесат сребърно блюдо с чиста вода.
В Шропшир Стрейндж се трудеше над книгата си. Без да вдига глава, той най-неочаквано се усмихна и размаха пръст във въздуха, сякаш искаше да каже на някакъв невидим човек: „Не“. Всички огледала в стаята бяха обърнати към стените и макар че мистър Норел прекара няколко часа надвесен над сребърното си блюдо, към края на вечерта не знаеше повече, отколкото в началото.
Една вечер в началото на декември Стивън Блек лъскаше сребърните прибори в стаята си в дъното на кухненския коридор. Той погледна надолу и забеляза, че връзките на престилката му се развързват сами. Не че успяха да се развържат (Стивън не бе завързал и един хлабав възел през живота си), но пълзяха дръзко и решително като връзки на престилка, които са си наумили нещо. След това ръкавелите и ръкавиците за лъскане на прибори се изхлузиха от ръцете и дланите му и грижливо се сгънаха на масата. После ливреята му подскочи от облегалката на стола, където Стивън я беше окачил. Сграбчи го с всичка сила и се нахлузи на гърба му. След това стаята на иконома изчезна.
Изведнъж той се озова в малка стая с тъмна ламперия и с голяма маса. На масата имаше постлана червена покривка с дебел и пищен кант от злато и сребро. Тя беше отрупана със златни и сребърни съдове, пълни с ястия. В кани, украсени със скъпоценни камъни, имаше вино. Восъчни свещи в златни свещници хвърляха обилна светлина, а в два златни съда горяха благовония. Другите мебели в стаята бяха два стола с резба със златна тапицерия и бродирани възглавнички. На единия от столовете седеше джентълменът с коса като глухарче.
— Добър вечер, Стивън!
— Добър вечер, сър.
— Тази вечер ми се струвате малко блед, Стивън. Надявам се, че не сте болен.
— Просто се задъхах, сър. Тези внезапни премествания в други страни и континенти малко ме объркват.
— О! Но ние сме още в Лондон, Стивън. Това е кафене „Йерусалим“ в „Каупърс Корт“. Не го ли знаете?
— А, да, наистина, сър. Като ерген сър Уолтър често вечеряше тук с богатите си приятели. Просто никога досега не ми е изглеждало така разкошно. Що се отнася до това угощение, всички ястия ми се струват непознати.
— О! Защото поръчах точно копие на вечерята, която ядох в същата тази къща преди петстотин години! Това е печен бут от крилат дракон и пай от колибри с мед. Това е печен саламандър със сос от нар, а това е фино фрикасе от гребени на василиски, подправено с шафран и прах от дъга и украсено със златни звезди! Седнете и хапнете! Ще се оправите от замайването. Какво ще желаете?
— Всичко това е прекрасно, сър, но ми се струва, че виждам обикновени свински пържоли, които ми изглеждат много вкусни.