По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Никоя страна в този съвет няма по-основателна причина да е против признаването на Ирак. Днес бяха инспектирани заводите за химическо оръжие за масово поразяване. Тези оръжия бяха използвани за унищожаването на гражданите на страната, която имам честта да представлявам. В същото време ние смятаме, че сме длъжни да отбележим началото на нова ера, озаряваща небето над нашия съсед. Гражданите на Ирак страдаха достатъчно дълго заради действията на досегашните управници. Но след свалянето на диктатурата новото правителство в Багдад показа, че желае отново да се присъедини към семейството на нациите. С оглед на това Ислямска република Иран ще поддържа предложението за незабавна отмяна на ембаргото. Дори нещо повече — ние ще започнем незабавно да доставяме хранителни продукти, за да облекчим съдбата на иракските граждани. В заключение Ислямска република Иран предлага разрешението да бъде обвързано с условието Ирак да демонстрира действително желание за добронамереност. Така ще спазим изискванията на Резолюция 3659 на Съвета за сигурност…
26.
ПЛЕВЕЛИ В ГРАДИНАТА
Надали на този свят има по-тъжна гледка от болно дете. Сохайла, да, така се казваше, припомни си Макгрегър. Хубаво име, също като момиченцето, красиво като фея. Баща му го донесе на ръце. Зад гърба му надничаше съпругата му, заедно с още един мъж, арабин, а зад него чакаше някакъв чиновник, може би суданец. Лекарят ги огледа набързо и веднага забрави за тях, защото не те, а Сохайла беше зле.
Очевидно тези хора бяха известни в града, защото всички се отнасяха към тях с подчертано внимание. Макгрегър ги заведе в кабинета за прегледи. Първо докосна челото на детето. Пламтеше, най-малко 39 градуса. Изми старателно ръцете си и надяна хирургическите ръкавици — нали бяха в Африка, където предпазните мерки трябва да се съблюдават строго. Пулсът беше ускорен, ала при децата това често се наблюдава. Набързо провери със стетоскопа за шумове в белите дробове — никакви отклонения, макар че дишаше забързано. Реши да разпита близките й преди да продължи прегледа.
— Какво ви направи впечатление в поведението на дъщеря ви? — обърна се той към бащата.
— Не се храни, а освен това…
— Повръщане, диария? — попита Макгрегър и се наведе да провери очите й. И в тях не долови някакви отклонения.
— Да, докторе.
— Нали наскоро сте пристигнали в Судан? — Той зачака, защото бащата се поколеба при отговора. — Трябва да знам.
— Да. Пристигнахме от Ирак преди няколко дни.
— И дъщеря ви е страдала от лека форма на астма. Не се е оплаквала от друго заболяване, нали?
— Да. Понякога се давеше и кашляше силно, но никога не е изглеждала толкова зле — каза майката.
— Какво е яла? — попита докторът. — А може би причината е във водата? Нали ви казах да не й давате чешмяна вода.
— Не й даваме. Дадох й лекарство, но от него й стана още по-зле — намеси се майката.
В този миг Сохайла простена и повърна върху кушетката и върху пода. Нещо му направи впечатление — цветът не беше както при другите страдащи от стомашни отравяния. Какви бяха тези необичайни червени и черни нишки? Може би червеното бе от изхвърлената прясна кръв, а черното — от кръвни съсиреци? Да не би да имаше язва? Майката понечи да почисти изцапания под…
— Не пипайте нищо — тихо рече лекарят, после измери кръвното налягане на малката пациентка. Оказа се ниско, което потвърждаваше съмненията му за вътрешен кръвоизлив.
Симптомите можеха да означават много неща, но той вече имаше достатъчно практика в Африка, за да знае, че е длъжен да се подготви за най-лошото.
Не беше точно както в доброто старо време, но професията продължаваше да доставя радост на адмирал Манкузо. Бе преживял успешна война — за него това си беше истинска война, а не някакъв си конфликт — и неговите подводници бяха изпълнили точно това, което трябваше. След загубата на „Ашвил“ и „Шарлот“ не бе допуснал повече загуби. Неговите подводници изпълняваха точно заповедите на щаба в Пърл Харбър, заплашваха врага с грижливо планирани маневри, поддържаха брилянтно планирани операции, изстрелваха ракети от дълбочина и както винаги събираха данни за тактическото разузнаване.
Ала най-доброто му постижение беше спасяването на стратегическите атомни подводници като най-важната ударна групировка във ВМС на САЩ. А ето че сега се появи нова задача.
— И така, какво се говори в щаба за новата задача? — попита той прекия си командир, адмирал Дейв Сийтън.
— Изглежда, никой не е наясно. — Сийтън бе пристигнал в базата, за да се ориентира в обстановката на място, и като опитен офицер, се стараеше да не се задържа прекалено много в кабинета си и винаги търсеше повод да посети някоя от поверените му подводници. — Може би е само флотско учение, но нали имаме нов президент… нищо чудно от Белия дом да пожелаят да демонстрираме колко сме силни и едновременно с това да проверят реакциите на китайците. — Хората в униформа никак не обичаха международните усложнения, защото обикновено именно те си изпащаха.