Кралят

Защо забелязваше всичко това…?

А после единственото, което виждаше, бе сестра си, която тичаше по мозайката, изобразяваща цъфнало ябълково дърво… сякаш някой я гонеше по петите.

Когато се хвърли в прегръдките на Рот, то не беше от радост.

Беше ужасена.

В отговор Рот обви ръце около нея и я вдигна като перце; напрежението, опънало лицето му, нямаше нищо общо с това, колко тежеше тя.

– Какво има, лийлан? – попита той.

– Бременна съм. Ще…

– О, господи…

– …имам момче.

Джон протегна ръка, за да се подпре. Не може да беше чул правилно. Невъзможно бе…

Рот бавно я пусна обратно на пода. И рухна на най-долното стъпало, сякаш краката му се бяха подкосили.

И я виж ти, Джон направи съвсем същото, странна смесица от отчаяние и невероятна радост отнеха и последната капчица сила от тялото му и той се намери седнал на пода.

Как беше възможно…?

* * *

В тишината, която се възцари след съобщението на Бет, умът на Рот просто отказваше да работи. Също като ръцете и краката му. Докато се отпускаше обратно на стъпалото, което допреди малко топлеше със задника си, имаше чувството, че е попаднал в някакъв кошмар.

– Не… разбирам. – Син? Щяха да имат син? – Та периодът ти на нужда беше само преди една нощ… най-много две.

– Знам, знам – задавено каза тя.

Начаса Рот изригна в действие. Майната му на собствения му объркан мозък – Бет се нуждаеше от него. Овладя се и я взе в скута си, като прекрасно си даваше сметка, че наблизо бяха само Джон и Ай Ем… и се радваше, че е така.

– Кажи ми какво каза лекарката.

Миризмата на сълзите ѝ едва не го уби, но въпреки това се овладя, докато тя се прокашляше няколко пъти.

– Отидох там, готова да чуя, че е твърде рано. Не се очакваше да съм бременна в четвъртия месец…

– Какво?

– Така твърди лекарката. – Бет поклати глава до гърдите му. – Искам да кажа, знам, че се чувствах особено, но мислех, че е само защото нуждата ми наближава. А всъщност вече съм била… искам да кажа, вероятно съм била бременна, преди тя да настъпи.

Исусе… Христе.

Тя се отдръпна лекичко.

– И ако трябва да съм честна, още преди месец забелязах, че дрехите ми започват да отесняват. Може би дори по-отдавна. Мислех си, че е, задето ям от стрес или пък защото не правя достатъчно упражнения. А после настроенията ми взеха да се менят… а като се замисля сега, осъзнавам, че гърдите ми тежаха. Ала никога не съм имала цикъл или нещо такова. Така че… просто не знам. Господи, ами ако съм навредила на детето с това, че стоях при Лейла? Ами ако…

– Бет, шшш… Бет, чуй ме. Какво каза лекарката за детето?

– Каза… – Тя подсмръкна. – Каза, че е красив. Съвършен. Има сърцето на лъв…

При тези думи Бет избухна в ридания, от онези, които са по-скоро начин да освободиш чувствата си, отколкото каквото и да било друго. А Рот я притискаше до гърдите си, загледан невиждащо над главата ѝ.