Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Тази жена ми харесва.
Доктор Сам беше висока около метър и петдесет, на петдесетина години… и пациентът за нея беше най-важен.
– Здравейте. Аз съм Сам и съжалявам, че ви накарах да чакате.
Тя премести папката, която носеше, в лявата си ръка и протегна десница с усмивка, която разкри хубави бели зъби и лице, остаряло естествено. Късата ѝ руса коса беше умело боядисана, носеше хубави златни обеци и диамантен пръстен на лявата ръка.
– Ти трябва да си Бет. Мани е мой стар приятел. Някога правех гинеколожки консултации на пациентите му в Спешното.
Без абсолютно никаква причина Бет почувства абсурдното желание да заплаче… и побърза да го потисне.
– Аз съм Бет. Марклон.
– А вие сте? – обърна се лекарката към Ай Ем и му протегна ръка.
– Приятел.
– Съпругът ми не можа да дойде – каза Бет, докато те се ръкуваха.
– О, съжалявам.
– Той… няма да е в състояние да присъства на прегледите.
Доктор Сам опря хълбок в кушетката за прегледи.
– В армията ли е?
– Ъъъ… – Бет погледна към Ай Ем. – Всъщност да.
– Благодари му за службата от мен, става ли?
Господи, мразеше да лъже.
– Ще го направя.
– Окей, да се залавяме за работа. – Доктор Сам отвори папката си. – Вземаш ли витамини за бременни?
– Не.
– Това ще бъде първата ни работа. – Доктор Сам вдигна очи. – Имам много хубави органични витамини, от които няма да ти се повдига…
– Чакайте, значи, съм бременна?
Лекарката се намръщи.
– Аз… съжалявам. Мислех, че си тук за ултразвук?
– Не, дойдох, за да разбера дали имам стомашен вирус, или съм… е, сещате се.
Лекарката придърпа един стол съвсем близо и сложи ръката си върху тази на Бет.
– Определено си бременна. И то от известно време. Ето защо е важно да започнем с витамините възможно най-скоро… както и да се опитаме да качиш малко килограми.
Бет почувства как кръвта се отцежда от главата ѝ.
– Това… не е възможно.
– Ако се съди по нивата на хорион гонадотропин33, си във второто тримесечие… макар, разбира се, нивата да варират значително. Ала в момента си над сто хиляди. Така че се надявам да ми позволиш да ти направя ултразвук, за да видим какво се случва.
– Аз… аз… аз… аз…
– Да, тя би искала да го направите – обади се Ай Ем. – Може ли да стане още сега?
– Аз… Аз…
– Абсолютно – отвърна доктор Сам, но не помръдна. – Но нека първо се уверим, че Бет е съгласна. Искаш ли да останеш насаме с приятеля си за малко?
– Не може да съм бременна от четири месеца. Не разбирате… не е възможно.
Може би беше заради това, че е вампир. Може би резултатите бяха странни, защото тя беше…
– Е, както ти казах, нивата на хорион гонадотропин са просто индикация в началото… и то само съпоставени с това, колко се увеличават. – Лекарката стана, отвори едно чекмедже и извади малко четвъртито устройство, което имаше сензор, свързан с дебела жица. – Може ли да проверя за сърдечен ритъм?
– Не е възможно – чу се да казва Бет. – Просто не е.
– Ще ми позволиш ли да видя дали има сърдечен ритъм?
Бет се отпусна върху кушетката и усети как лекарката слага нещо с размерите на отпечатък от палец върху корема ѝ…
В стаята се разнесе слабичък пулс.
– Да, имаме сърдечен ритъм. Силен и равномерен. Стремим се към сто и четирийсет и ти си като по учебник.
Бет можеше единствено да примигва срещу плочките на тавана високо над себе си.
– Донесете ултразвука – каза тя дрезгаво. – Сега.
33 Глюкопротеинен хормон, характерен за бременността. – Бел. прев.
64
Докато крачеше по мозаечния под във фоайето, Джон отчетливо си даваше сметка за две неща: първо, сестра му я нямаше от часове. И второ, Рот беше на ръба.
Кралят се беше настанил на последното стъпало на стълбището и се поклащаше напред-назад, сякаш отмерваше секундите с огромното си тяло.
Без никаква особена причина Джон се приближи до найлоновата завеса, закриваща входа на билярдната. Предишната нощ работата беше напреднала значително и въпреки размерите на помещението подът беше почти готов. Тази нощ очакваха да им доставят новия мрамор и майсторите да започнат да го слагат. След това щяха да се заловят със стените, което вероятно щеше да отнеме по-дълго…
Леле. Наистина се опитваше да отвлече вниманието си.
Върна найлона на мястото му и погледна към Рот. Логично бе да се помисли, че той бе най-неподходящият да остане с краля в момент като този, при положение че единият от тях беше сляп, а другият – ням.