Плясъкът на крилете му [bg]

— Те ще се опитват да се съвземат от загубите, които той им причини. Не можем да изключим и семейството на Соломон Соломон. Той има талант да си създава врагове.

— Същото може да се каже и за нас.

— Така е, Кадбъри.

— Не мислите ли, че той създава прекалено много грижи?

— О, без съмнение — отвърна Кити. — Но така е с младите. Въпрос на възможности. Разрушителните му способности имат нужда от оформяне; категорично бих предпочел да стоя зад него, отколкото пред него. Но нищо чудно някога да дойде време, когато това ще се промени. Може би ще е по-добре да го имаш предвид.

Вратата се отвори и икономът на Кити влезе с един поднос.

— Аха — възкликна Кити, — чай. Чашката, която ободрява, но не напива.

Икономът подреди върху масата чаши, чинийки и плата сандвичи с шунка, кекс и бисквити с яйчен крем, а после излезе, без да каже и дума и без поклон. Двамата се взряха в масата, но не заради угощението на нея.

— Без съмнение си забелязал, Кадбъри, че масата е сложена за трима.

— Да, забелязах.

— Искам да се запознаеш с един човек. Млад човек, когото ми се иска да държиш под око. Нека почерпи от твоя опит. — Той отиде до вратата и извика: — Скъпа!

Само след миг там се появи момиче на около двайсет години, което причини на Кадбъри страшна уплаха. Чувството, че си видял призрак от миналото, е смущаващо за всекиго, но представете си колко по-лошо е, ако ти си виновникът това лице да се превърне в призрак. Кадбъри я беше видял за последно, докато двамата шпионираха Кейл в хижата „Горски кът“ — задача, която бе завършила с това, че той заби стрела в гърба ѝ. В постоянния сумрак, изискван от Кити Заека, за да предпазва чувствителните си очи, му трябваха няколко мига да осъзнае, че това не е покойната Дженифър Плънкет, нито пък нейна близначка, а по-млада, макар и смущаващо приличаща на нея сродница. Приликата не се ограничаваше само с външния ѝ вид, а включваше и същата загрозяващо безизразна физиономия.

— Запознай се с Даниел Кадбъри, любов моя. — Тези нежни думи, насочени към момичето, бяха просто разновидност на „скъпа“, но звучаха подчертано по-смущаващо. — Той и сестра ти бяха стари приятели и често работеха заедно. Даниел, това е Дийдри Плънкет, която е дошла да работи при нас и да сподели значителните си умения.

Макар да бе осъзнал грешката си достатъчно бързо, Кадбъри все още имаше повод за нервност: оцелелите роднини на хора, които си убил, по принцип беше добре да се отбягват.

Кити бе настоял Кадбъри да вземе Дийдри със себе си при опита да проследи Двамата Тревър. „Вземи я под крилото си, Кадбъри“ — така каза. Но въпросът за Кадбъри бе каква подигравка се крие тук. Дженифър Плънкет беше откачена убийца, която, без никога да е разговаряла с Кейл, бе развила силна страст към момчето в дните, когато го гледаше как плува гол в езерата около „Горски кът“. Кейл се смееше и крещеше от радост за първи път през живота си, докато плуваше, ловеше риба и ядеше чудесната храна, приготвяна от ИдрисПюк, и пееше ужасно фалшиво изопачени версии на песните, които бе чувал в Мемфис: „Хвърчи баница в небето. Мравките са ми другари. Тя има клепнали уши. Тя има клепнали уши.“