Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Зная — и точно това ме безпокои — прекъсна ме рязко Ричард. — През по-голяма част от времето, когато си заета, именно Майкъл се грижи за Симон; двамата с него разговаряме с часове, докато аз работя върху моите проекти…
Той млъкна за миг и се вторачи в мен с непознато, отчаяно изражение. Взорът му беше ужасен. Това не беше същият Ричард Уейкфийлд, когото познавах отблизо повече от година. Пронизаха ме мразовити тръпки, преди очите му да се смекчат и той да се протегне да ме целуне.
След като се любихме, Ричард заспа, а Симон се размърда и аз реших да я нахраня. Докато я кърмех, прехвърлих наум целия период, откакто Майкъл ни беше открил в началото на седалковия лифт. Не успях да открия нищо, което би могло да даде на Ричард и най-малкия повод за ревност. През този период дори сексът ни с него беше останал редовен и удовлетворителен, макар че, трябва да призная, откак Симон се роди, не е вече така изобретателен.
Необичайният израз в погледа на Ричард продължи да ме преследва и след като Симон спря да суче. Обещах си, че през следващите няколко седмици ще намеря повече време да бъда сама с Ричард.
6.
20 юни, 2202
Днес потвърдих, че действително отново съм бременна. Майкъл беше възхитен, Ричард учудващо хладен. Когато разговарях с него насаме, той призна, че изпитва смесени чувства, защото най-сетне Симон беше стигнала до етапа, в който вече не се нуждае от постоянно внимание. Напомних му, че когато преди два месеца обсъдихме въпроса дали да имаме още едно дете, той се беше съгласил с ентусиазъм. Ричард намекна, че готовността му да стане баща на второ дете е била силно повлияна от „очевидната ми възбуда“ по онова време.
Новото бебе трябва да се появи в средата на март. Дотогава ще сме завършили детската стая и цялото семейство ще има достатъчно жилищно пространство. Съжалявам, че Ричард не е очарован от перспективата отново да стане баща, но съм доволна, че Симон, ще си има другарче в игрите.
15 март, 2203
Катрин Колин Уейкфийлд (ще я наричаме Кати) се роди на тринадесети март в шест часа и шестнадесет минути сутринта. Раждането беше леко, само шест часа след първите силни контракции. Нито веднъж не изпитах значителна болка. Родих я приклекнала и бях в толкова добра форма, че сама прерязах пъпната връв.
Кати вече плаче доста. И Женевиев, и Симон бяха сладки, кротки бебета, но Кати очевидно ще вдига врява. На Ричард му стана приятно, че пожелах да я нарека на майка му. Надявах се, че поне този път ще прояви по-голям интерес към ролята си на баща, но в момента той е твърде зает с работа по „съвършената база данни“ (тя ще ни снабди с индекс и ще осигури лесен достъп до цялата информация, с която разполагаме), за да обръща прекалено голямо внимание на Кати.
При раждането си третата ми дъщеря тежеше малко по-малко от четири килограма и беше дълга петдесет и четири сантиметра. Симон определено не беше толкова тежка, но по онова време не разполагахме с прецизна теглилка. Кожата на Кати е доста светла, всъщност почти бяла, а косата й е много по-светла от тъмните, почти черни къдрици на сестра й. Очите й са удивително сини. Зная, че за бебетата не е нещо необичайно да имат сини очи и че най-често те значително потъмняват през първата година. Но никога дори за миг не съм очаквала, че някое от моите деца може да бъде със сини очи.
18 май, 2203
Трудно ми е да повярвам, че Кати вече стана на повече от два месеца. Тя е бебе, което настоява за голямо внимание! Досега трябваше да я свикна да не тегли зърното ми, но не съм в състояние да пречупя този навик. Особено трудно става, ако някой присъства по време ма кърменето. Само да си извърна главата към Майкъл или Ричард, или особено ако направя опит да отговоря на някой от въпросите на Симон, Кати започва рязко и отмъстително да дърпа зърното ми.
Напоследък Ричард е предимно на настроения. Има моменти, в които е блестящ, духовит, и както по-рано разсмива Майкъл и мен с изтънчени шеги. Настроението му обаче може да се промени много бързо. Една-единствена на пръв поглед безобидна забележка на когото и да е от нас може да го накара да изпадне в депресия или дори в ярост.
Подозирам, че истинският проблем на Ричард тези дни е отегчението. Той завърши проекта на базата данни и все още не се е захванал с нищо по-съществено. Изключителният компютър, конструиран от него миналата година, съдържа подсистеми, които превръщат взаимовръзката ни с черния екран в рутинна. Ричард би могъл да се поразнообрази, като вземе малко по-активно участие в развитието и обучението на Симон, но предполагам, че това не е в стила му. Не изглежда запленен като Майкъл и мен от сложния характер, който Симон придобива с порастването си.