Артър & Джордж [bg]

Викарият и съпругата му решават занапред лично да отварят всички писма до дома си. Учението на Джордж е по-важно от всичко. Така той не вижда писмото, започващо с думите: „Кълна се пред Бога, че един човек ще пострада. Само мъст ме интересува на тоя свят, сладка мъст, за която копнея, тогава ще бъда щастлив в ада.“ Не вижда и онова, в което пише: „До края на годината твоят хлапак или ще лежи в гроба, или ще бъде опозорен за цял живот.“ Показват му обаче друго, започващо тъй: „Ти, фарисей и фалшив пророк, ти обвини Елизабет Фостър и я прокуди, ти и проклетата ти жена.“

Писмата пристигат все по-често и по-често. Написани са на евтини карирани листове, откъснати от бележник. Идват от Канок, Уолсол, Руджли, Улвърхамптън и дори от Грейт Уайърли. Викарият се чуди какво да прави. Разсъждавайки върху поведението на Ъптън, а след това и на полицейския началник, едва ли има смисъл да се обръща към силите на реда. Докато писмата се трупат, той се мъчи да обобщи основните им белези. А те са: защита на Елизабет Фостър; трескава възхвала на сержант Ъптън и полицията като цяло; безумна ненавист към семейство Ейдълджи и религиозна мания, която може да е истинска или пък само заблуда. Почеркът и стилът се променят — навярно в опит да се прикрие самоличността на автора.

Шапурджи се моли за просветление. Моли се също тъй за търпение, за семейството си и — макар и малко неохотно, по задължение — за автора на писмата.

Сутрин Джордж потегля към колежа „Мейсън“ преди идването на пощата, но на връщане обикновено усеща дали през деня е пристигнало анонимно писмо. В такива дни майка му е изкуствено весела, прехвърля разговора от тема на тема, сякаш мълчанието, също като гравитацията, може да ги дръпне надолу, към земята, покрита с кал и мръсотия. Баща му, лишен от умения за подобно светско двуличие, е мълчалив и седи начело на масата като гранитна статуя. Реакцията на всеки от двамата родители къса нервите на другия; Джордж се мъчи да намери златната среда, като говори повече от баща си, но по-малко от майка си. Междувременно Хорас и Мод бъбрят на воля — единствено те са донякъде облагодетелствани от писмовната кампания.

След ключа и млекарския гюм в дома на викария се появяват още предмети. Калаен черпак върху перваза; мъртъв заек, забучен с вила на моравата; три счупени яйца пред прага. Всяка сутрин Джордж и баща му претърсват двора, преди да пуснат навън мама и двете по-малки деца. Един ден намират двайсет монети от половин и едно пени, подредени на равни разстояния по тревата; викарият решава да ги приеме като дарение за църквата. Появяват се и умрели птици, най-често удушени; веднъж заварват на видно място човешки екскременти. Понякога в неясните утринни лъчи Джордж усеща едва доловимо присъствие, може би наблюдател; всъщност чувството напомня по-скоро празнота, сякаш някой току-що си е тръгнал. Но така и не успяват да хванат, нито дори да зърнат някого.