![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Макар никога да не бяха се срещали, той знаеше кой е Маларек, а несъмнено и Маларек знаеше кой е той. Маларек не беше красавец, но имаше нещо в осанката му — плавните движения, скъпите американски костюми, което го правеше доста елегантен и прикриваше факта, че краката му са възкъси. Беше слаб и мургав. За разлика от зъбите на мнозина съветски дипломати, неговите бяха хубави. Очите му бяха кафяви и както бе отбелязал журналистът от светските новини на „Вашингтон пост“, изглеждаха честни. Косата му бе побеляла преждевременно, всъщност бе станала сребриста. Разговорът с него вървеше гладко и приятно, беше добър компаньон и желан гост на вашингтонските приеми.
— Извинете усмихна се Маларек и смутено тръсна глава, — вие сте Роджър Бейлис, нали?
— Александър Маларек — отвърна също толкова развеселено Бейлис и добави кисело: — Радвам се, че се натъкнах на вас.
В следващите минута-две си разменяха обичайни, нищо незначещи фрази и тогава Маларек каза нещо, което развали настроението на Бейлис за остатъка от вечерта.
— Чух, че сте си купили нова кола — вметна руснакът.
Точно така. Неотдавна Бейлис бе вложил парите си в един нов сааб турбо, тъмносив на цвят. Но откъде пък ще знае Маларек? Разбра по-късно.
Тръгна си след час и половина, все още леко озадачен от странната среща с Александър Маларек, и измина пеша разстоянието до новия си сааб. Отключи и седна. Тогава я видя.
Между дясната седалка и вратата бе пъхната някаква картичка. Сякаш беше пусната от прозорчето.
Бейлис протегна ръка и я взе. Беше най-обикновена пощенска картичка от онези, които се продават по въртящите се стойки за туристите. Тази бе изпратена от Маями Бийч, Флорида, и изобщо не беше надписана, само имаше някакъв вашингтонски адрес.
Щом разпозна адреса, сърцето му силно заби. Беше настъпил часът. Най-накрая, след толкова много години. Бе настъпил часът.
Внимателно сложи картичката във вътрешния джоб на фрака си и тръпнещ от вълнение запали двигателя.
6
Ню Йорк
Вече цял час Стоун се взираше в зеления екран на компютъра си в своя офис в „Парнас“. Някой страничен човек, който не го познаваше и не бе наясно с естеството на работата му, би помислил, че е изпаднал в транс.
Седеше неподвижно. Беше облечен в удобния си стар костюм, който обикновено носеше на работа. Кабинетът му бе далеч по-скромен от този на Ансбах, мебелировката беше съвсем обикновена и библиотеките бяха натъпкани с най-използуваните справочници.
На екрана се беше появил списък на съветското Политбюро. До всяко име стоеше кратка справка за здравословното състояние. Нещо подсъзнателно го човъркаше. То бе свързано с пуснатия из Москва слух, че някой от лидерите е болен и е постъпил за лечение на някакво сърдечно заболяване в правителствената болница. От Управлението искаха добре обосновано заключение кой може да е той и то трябваше да се изготви от мозъчния тръст на „Парнас“.
Някой от членовете на Политбюро беше болен. Добре. Само че кой?
Стоун протегна дългите си крака, скръсти ръце и отметна глава назад. След миг се изправи и извика на монитора списъка на пътуванията, направени от членовете на Политбюро през последните три месеца. За няколко секунди екранът остана бял, после се появи сложна диаграма. Стоун я разглежда в продължение на няколко минути и после стана.
Нищо.
Понякога си мислеше, че кремъловедството е като да сложиш един тон въглерод под високо налягане — ако чакаш достатъчно дълго, може и да получиш диамант.
„Какво става със съветския ръководител, когато се разболее?“ — питаше се Стоун.
Е, понякога нищо. Разболява се и умира. Или пък се разболява и оздравява.
Но при нестабилна политическа обстановка, а бог е свидетел. Политбюро напоследък никак не е стабилно, понякога съвсем не е добре да се разболееш, да си далече от Кремъл за дълго. Понякога, когато котката я няма, мишките… завземат властта.
Прозрението, или просветлението, както Стоун с ирония наричаше възвишения полет на вдъхновението, които го изваждаше от редица главоблъсканици, го споходи след няколко часа.
Хрушчов беше свален, когато избра неподходящо момента за почивка на Черно море. През 1987 години за малко не махнаха Горбачов, докато беше на почивка. Ако човек имаше нещастието да бъде един от кремълските управници и искаше да се задържи на власт, поуката беше: не отивай на почивка и не се разболявай.