Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Обядваше с Лени Уекслър, негов колега от „Парнас“, който, се занимаваше с Япония, по-специално с японските разузнавателни служби. Уекслър беше дребен, с брада и носеше очила с метални рамки. Беше човек от 60-те години и често си взимаше еднодневни отпуски, за да отиде на концерт в памет на загиналите. Беше спокоен и замислен, несъмнено беше гениален, но имаше и една слабост — страшно си падаше по недодялани мръсни шегички. Една от тях точно приключваше.

— И за теб се оглеждам, да знаеш — заключи Уекслър и се изсмя високо. Стоун, който обикновено обичаше да слуша шегите на Уекслър, сега беше нещо разсеян и се засмя само от учтивост.

Уекслър се нахвърли на своя хамбургер със сирене, към който си беше поръчал и порция спагети със сирене. Бе обявил, докато си поръчваше, че внимавал да не качи холестерина. И допълни, че по три овесени кифлички сутрин му позволявали да яде каквото си иска през деня.

— Казах ли ти, че от шест месеца с Хелън се опитваме да си направим бебе? — попита го Уекслър.

— Трудна работа — отвърна Стоун и отхапа от хамбургера си.

— Да, а и те лишава от удоволствието.

— Мога да си представя. Хайде, постарай се и заради мен — каза Стоун и постави нахапания си хамбургер в чинията. Замисли се пак за Шарлот и Уекслър усети.

— О, извинявай. Е, без нея си по-добре. Както и да е, намерил съм ти момиче. Работи със сестра ми.

Стоун се поусмихна. Винаги бе харесвал Лени. В трудния период, след като Шарлот си отиде, той бе неотлъчно до него, истинска опора.

— По дяволите! Да не би още да се надяваш пак да се съберете? — попита го Уекслър тревожно.

— Като че ли. Бих искал.

— Да, да. — Уекслър преглътна голям залък спагети със сирене. — Е, приятелю, в морето има много риба. За момче като тебе, с такава външност и с пари — успя да изфъфли през спагетите той, — не си струва да се даваш лесно.

— Не се давам.

— Е, и какво ще кажеш за тая работа с бомбата в Кремъл?

— Още не съм сигурен.

Почти никога не говореха за работа, особено на обществени места.

Уекслър кимна бавно и пак се захвана със спагетите.

— Казах ли ти, че са хванали един от нашите хора в Токио? — попита той почти безгласно.

— Май не си.

— Да. Арестували са го, разпитвали са го. Три години строг тъмничен затвор. Вероятно са го накарали всичко да си каже.

Стоун изведнъж спря да се храни и замръзна с хамбургера в ръка.

Таралежа. КГБ не бяха арестували Таралежа, нито го бяха разпитвали, нито нещо подобно. Бяха го убили.

Защо?

Защо просто бяха убили Таралежа?

— Какво има? — попита Уекслър.

— Нищо — отвърна Стоун, а всичко в главата му се въртеше. — Ей, как си с холестерина?