Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
- Слушайте! - сряза го тя. - Не правя това, освен когато на мен самата ми се иска! А сега се разкарайте!
- Няма проблем, не съм дошъл заради някакъв лап-данс - ухили се той. - Макар че не бих отказал. Просто исках да поговоря с вас и това ми се видя най- лесният начин.
- Не ми се разговаря - отсече тя.
- Казвам се Бари Лонгфелоу - представи се той, без да обръща внимание на думите й, - а намеренията ми са съвсем почтени. Ако благоволите да ме изслушате.
- Не ме интересува!
- А би трябвало - рече той, - защото имам атрактивно предложение за вас.
- Аха, ясно - кимна тя, - това пък съвсем не го правя.
- Нищо не ви е ясно! Знам какво си мислите - бързо поде той, - но грешите. Това е провинциално мислене!
Тя спря и го изгледа. Последните му думи я жегнаха.
- Най-сетне! - възкликна той и каза отчетливо: - Искам да ви предложа роля.
- Роля ли? - тя присви недоверчиво очи.
- Точно така, роля - потвърди той. - В малък, но твърде обещаващ спектакъл.
- Вие режисьор ли сте? - попита тя.
- Ммм, нещо такова - уклончиво се съгласи той. - По-скоро изпълнителен продуцент. Няма значение. В момента търсим подходящо лице за главната роля. Имах възможност дълго да ви наблюдавам. И ми се струва, че сте истинска находка!
Тази работа й се струваше доста съмнителна.
- За какъв спектакъл става дума? - попита тя.
- Нашите спектакли са камерни. Но с добър бюджет - уточни многозначително той. - Няма много думи.
- А какво има? - заинтересува се тя.
- Има известен еротичен елемент - предпазливо рече той. - Но това не би трябвало да ви смущава, нали?
- Ммм, зависи от сюжета - подхвърли Катя.
- Невинен! Съвършено невинен! - увери я той.
- Хъм - замълча тя.
Струваше й се странно, че води този разговор насред улицата.
- Но аз не съм актриса - рече тя накрая.
- Ще видим, ще видим - промърмори Бари.
- Освен това имам акцент - заключи Катя.
- Акцент - той махна пренебрежително е ръка: - Рускиня ли сте?
- Не, българка.
- Няма значение. Няма много думи! - повтори той настоятелно.
„Ама че лепка!“, помисли си тя.
Бари се възползва от мигновеното й колебание и побърза да я снабди с визитната си картичка.
- Обадете ми се - каза той, - но не отлагайте прекалено дълго!
После направи крачка назад, обърна се и изчезна в уличния мрак.
11.
Червените стопове на микробуса горяха призрачно в нощта. Колата даде заден ход и напътствана от знаците на Баничаров, бавно потъна в черното гърло на гаража.
Батьката изключи двигателя и насочи към Баничаров мощен фенер. Готвачът заслони очи.
- Молодец! - отекна гласът на азиатеца.
Толоманов чевръсто отвори задната врата. Двамата свалиха някакъв дълъг предмет, закопчан в жълта найлонова торба. Баничаров гледаше отстрани. Въздухът в гаража вонеше на бензин и той усети пристъп на гадене. Батьката му тикна фенера.
- Ти водиш! - рече Толоманов.
Спуснаха се по стълбите и минаха през мазето. От време на време Баничаров се обръщаше и стрелваше с неприязън съдружниците си. Чуваше ги как тътрят товара си, а найлонът шумеше неприятно. Батьката ругаеше тихо на някакъв алтайски език.
Излязоха в централния коридор, завиха наляво и се озоваха пред вратата на кухнята. Тук готвачът спря и тревожно се ослуша.
- Какво има? - нервно се обади Толоманов.
- Май чух нещо вътре - прошепна Баничаров и продължи да се ослушва.
- Шубе такова! Да не оцапаш гащите - подхвърли Чаво.
Готвачът сви презрително устни, отключи вратата и светна лампата. Кухнята беше празна.
Баничаров направи знак да го последват и се запъти към дъното на помещението. В нишата до хладилника имаше огромен стар фризер, заключен е катинар. Мъждива червена лампичка сигнализираше, че съоръжението още работи. Готвачът отключи катинара и повдигна капака. От вътрешността се надигна ледена пара.
- Айде! - измърмори той, като се обърна към Чаво и Батьката.
Физиономията на готвача замръзна. Ципът на торбата зееше, в процепа се виждаше лице на млада жена. Лицето беше бяло и неподвижно като излято от парафин. Мъртво.
- Ну, познакомтесь - мрачно рече Батьката. - Даян, принсес ъв Уелс.
Баничаров уплашено извърна лице.
- Не бой се, бе! - обади се Толоманов: - Това е само труп. Труп, който струва сума мангизи. И тия мангизи са ни в кърпа вързани!
- Ама чакайте, бе! - отчаяно извика Баничаров. - Нямахме такава уговорка!
- Что? - смръщи вежди Батьката.
- Какви ги дрънкаш, бе? - настръхна Чаво.
- Ама това е труп бе, хора! - повтори ужасен Баничаров. - Какво ще го правите?