Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Дори след като е обезценен и империята се срива, безантът остава, като вдъхновява друга форма на сигурни пари. Тя циркулира широко и до днес, въпреки че вече не е официална валута на никоя държава. Става дума за ислямския динар. С напредването на исляма през златната епоха на Византия, безантът и подобните на него по тегло и размер монети циркулират по местата, в които се разпространява ислямът. Халифът на Омаядския халифат, Абдул-Малик ибн Маруан, определя теглото и стойността на ислямския динар и щампова върху него веруюто шахада[30] през 697 г. Династията на Омаядите пада, а след нея и още няколко ислямски държави, но ислямският динар продължава да бъде търсен. Циркулира нашироко в ислямските региони и се използва до ден днешен за зестри, дарове, различни религиозни и традиционни обичаи. За разлика от римляните и византийците, колапсът на арабските и мюсюлманските цивилизации не се свързва с колапс на парите им, защото те успяват да поддържат целостта им столетия наред. Солидът, сечен за първи път през 301 г. от Диоклециан, започва да се нарича безант, а после ислямски динар, но продължава да циркулира и досега. Седемнайсет века хората по света използват тази монета за транзакции, което още веднъж демонстрира продаваемостта на златото през времето.
Ренесансът
След икономическия и военен колапс на Римската империя, основна форма на организация на обществото става феодализмът. Унищожаването на сигурните пари играе ключова роля за превръщането на някогашните граждани на Римската империя в крепостни селяни, зависещи от милостта на феодалните си господари. Златото се концентрира в ръцете на новите господари, а основната форма на пари, достъпна за селяните в Европа по онова време, стават медните и бронзовите монети. Достъпността им лесно можела да се разшири, тъй като с развитието на металургията продължавало да се улеснява индустриалното производство на двата метала. Поради това тези монети били кошмарни като средство за съхраняване на стойност, както и сребърните, които лесно се обезценявали, лесно излизали от всякакви стандарти и ставали обект на различни измами навсякъде. Това ограничавало продаваемостта им през пространството и стеснявало обхвата на търговията в целия континент.
Данъците и инфлацията ликвидирали богатството и спестяванията на хората в Европа. Новите поколения европейци идвали на този свят, без да е налице натрупано богатство, което да им бъде предадено от възрастните. Отсъствието на широкоприет, сигурен монетарен стандарт сериозно ограничавало обхвата на търговията, изолирало обществата едно от друго и насърчавало едностранчивото мислене. Някога проспериращите, цивилизовани търгуващи общества потънали в мрачното време на крепостничеството, болестите, мракобесието и религиозните гонения.
Макар широко да се признава, че развитието на градовете държави измъква Европа от Тъмните векове и дава начало на Ренесанса, ролята на сигурните пари в този процес не се коментира така масово. Точно в градовете държави хората са разполагали със свободата да работят, да произвеждат, да просперират и това до голяма степен е резултат от факта, че тези градове са възприели сигурен монетарен стандарт. Всичко започва през 1252 г. във Флоренция, когато градът сече флорина – първата европейска сигурна монета след ауреуса на Юлий Цезар. Възходът на този град го превръща в търговска столица на Европа, а флоринът става основна европейска разменна единица, която позволява в целия континент да се появят банки и да процъфтяват. Венеция първа следва примера на Флоренция, като през 1270 г. започва да сече дуката, който е със същите спецификации като флорина. До края на четиринайсети век повече от 150 европейски града и държави вече секат монети със спецификациите на флорина. Това позволява на гражданите им свободата и достойнството да натрупват богатство и да търгуват със сигурни пари. Те са продаваеми във времето и пространството и са разделени на по-малки монети, което позволява лесно мащабиране. С икономическото освобождаване на европейското селячество идва и политическият, научният, интелектуалният и културният възход на италианските градове държави, който по-късно се разпростира в целия континент. В Рим, Константинопол, Флоренция или Венеция историята неизменно показва, че сигурният монетарен стандарт е необходимо условие за човешкото развитие, без което човечеството остава на границата на варварщината и унищожението.