Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Бях отстъпил назад и сега спокойно наблюдавах Лиофа, който мрачно ме погледна.
— Стани, Лиофа — казах аз със спокоен равен глас, с което му давах да разбере, че целият ми гняв е бил престорен.
Мисля, че тогава той най-сетне разбра, че съм опасен противник. Премигна един-два пъти и аз предположих, че е изпробвал най-добрите си номера срещу мен, а нито един от тях не бе свършил работа. Увереността на Лиофа започна да се пропуква. Но все още му оставеше майсторското умение и той атакува — силно и бързо и аз заотстъпвах пред замайващата поредица от къси удари, бързи напади и внезапни странични удари. Оставях страничните без да ги парирам, а другите отбивах колкото можех по-добре, като се стремях да наруша ритъма на нападението, но накрая един от посичащите удари ме засегна. Попадна на лявата ми ръка под рамото и разкъса кожения ръкав. Не стигна до плътта ми, но почти месец ме болеше след това. Тълпата въздъхна. Бяха наблюдавали с интерес борбата и с нетърпение очакваха да се пролее първата капка кръв. Лиофа дръпна острието на меча си надолу, опитвайки се да стигне до коста, но аз се отдръпнах и нанесох прав промушващ удар с Хюелбейн, за да накарам противника си да отстъпи.
Той очакваше да продължа атаката си, но сега бе мой ред да прилагам номера. Нарочно не нападнах, а останах на място и леко отпуснах върха на меча си, дишайки тежко. Тръснах глава, уж да отметна подгизналите от пот кичури коса от челото си. Беше наистина горещо край големия огън. Лиофа предпазливо ме наблюдаваше. Виждаше, че съм останал без дъх, виждаше, че с труд държах меча си готов за действие, но той не бе убил четиридесет и осем души, поемайки излишни рискове. Нанесе един от своите бързи посичащи удари да провери реакциите ми. Ударът му изискваше париращ удар, но не бе толкова опасен, че да потъне в плътта ми като брадва в меко дърво, така че аз парирах наистина, но със закъснение, нарочно закъснях, и оставих върха на противниковия меч да докосне ръката ми, точно преди Хюелбейн да изкънти, подпирайки широката част на острието на Лиофа. Изръмжах, престорих се, че замахвам, а когато той с лекота избегна удара ми, отпуснах своя меч.
Отново зачаках той да предприеме нещо. Нападна с прав удар. Отбих го, но този път дори не се опитах да мина в контранападение. Тълпата се бе смълчала, чувствайки, че двубоят е към своя край. Лиофа опита с още един прав удар, аз отново отбих меча му. Той предпочиташе правите удари, защото така би ме убил без да излага на опасност скъпоценното си острие. Но аз знаех, че ако всеки път отбивам тези бързи прави удари, Лиофа накрая ще се опита да ме довърши по стария начин. Той опита още два промушващи удара. Първият отбих непохватно встрани, а за да избегна втория, отстъпих назад. После изтрих лицето си с ръкава на лявата ръка, да изтрия потта, от която уж ми смъдяха очите.
И тогава той замахна. Изкрещя силно за първи път, нанасяйки този мощен страничен замах, започнал високо над главата на Лиофа и насочен към моя врат. Отбих го с лекота, но залитнах, когато противниковият меч се плъзна по острието на Хюелбейн и отлетя над главата ми. Отпуснах Хюелбейн за миг и Лиофа направи това, което очаквах.
Замахна обратно с цялата си сила. Направи го бързо и добре, но вече познавах скоростта, с която действаше, и вече бях вдигнал Хюелбейн със същата скорост, за да пресрещна атаката. Бях хванал дръжката с две ръце и замахнах с всичка сила не срещу Лиофа, а срещу неговия меч.
Двата меча се сблъскаха с трясък.
Но този път не изкънтяха, а се чу пукот.
Защото острието на Лиофа се бе счупило. Две трети от него се отделиха и тупнаха на пода, а в ръцете на великия боец на Сердик остана дръжката с нещастния отломък. По лицето му се изписа ужас. За миг като че ли се изкуши от мисълта да се втурне в атака с останалото от меча, но аз нанесох два бързи удара с Хюелбейн и Лиофа трябваше да отстъпи назад. Сега видя, че изобщо не бях уморен. Разбра също, че с него е свършено, и все пак се опита да парира ударите на Хюелбейн със счупеното си оръжие. Но Хюелбейн бързо изби това подобие на меч от ръцете му. И тогава го приковах с острието към пода.
Държах върха на меча опрян в сребърната торква на врата му.
— Кралю-господарю? — викнах аз, без да свалям очи от лицето на Лиофа. В залата бе настъпила пълна тишина. Саксите видяха как техният най-велик боец бе победен и останаха без глас. — Кралю-господарю! — викнах пак.
— Лорд Дерфел? — отвърна Аел.
— Вие ме помолихте да се бия с най-великия боец на крал Сердик, не ми казахте да го убивам. Моля ви да ми подарите неговия живот.
Аел не отговори веднага.