Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Тогава да го убия аз? — предложи кисело Сердик. — Ако брит дойде при нас, трябва да бъде посечен — обърна се той към цялата зала. — Така се споразумяхме! — настоя отново Сердик и хората му заръмжаха в знак на съгласие и заудряха дръжките на копията си в щитовете.
— Това нещо там — вдигна Сердик ръка към мен, — е сакс, който се бие на страната на Артур! Той е червей, а вие знаете какво правим с червеите!
Воините зареваха, искайки смъртта ми, и техният вой се сля с лая на псетата. Ланселот не сваляше очи от мен, изразът на лицето му бе неразгадаем, докато Амхар и Лохолт очевидно горяха от желание да ме видят посечен. Особено ме мразеше Лохолт, защото държах лявата му ръка, когато неговият собствен баща му отряза дясната.
Аел почака докато виковете затихнат.
— В моя замък — каза той и натърти на притежанието, за да покаже, че тук тежи неговата дума, а не на Сердик, — воинът умира със своя меч в ръка. Има ли тук някой, който да иска да убие Дерфел, ако той се защитава с меча си?
Аел огледа залата в очакване на отговор. И тъй като никой не прояви желание да излезе срещу мен, той погледна към своя съюзник.
— Няма да наруша споразумението си с теб, Сердик. Нашите копиеносци ще тръгнат на война заедно и каквото и да каже синът ми, то няма да попречи на нашата победа.
Сердик махна парче месо от зъбите си.
— От неговия череп би станал хубав боен щандарт — посочи ме Сердик с пръст. — Искам го мъртъв.
— Тогава ти го убий — презрително му предложи Аел. Макар и съюзници, двамата не се обичаха особено. Аел презираше по-младия Сердик, смятайки го за един новоизлюпен владетел, а Сердик пък бе убеден, че старият крал е твърде мекушав.
Сердик посрещна предизвикателството на Аел с полуусмивка.
— Не аз — каза той меко, — а моят най-добър боец ще свърши тази работа. — Кралят се огледа из залата, откри човекът, когото търсеше и го посочи с пръст. — Лиофа! Тук има един червей! Убий го!
Воините отново изпълниха помещението с шумните си възгласи. Те се опияниха от мисълта за предстоящия двубой. Без съмнение преди да се зазори така както пиеха щяха да се радват на зрелището на не една смъртна схватка, но двубоят между кралския най-велик боец и един кралски син бе много по-приятно забавление от която и да е пиянска свада и по-добра разтуха от музиката на двете арфистки, които седяха в ъгъла на залата.
Обърнах се да видя своя противник с надеждата, че който и да е той, вече ще е полупиян и ще стане лесна плячка за Хюелбейн. Но човекът, който пристъпваше между пируващите съвсем не бе това, което очаквах. Мислех, че ще видя някой грамаден мъж, нещо като Аел, но се оказа, че боецът е слаб, строен със спокойно хитро лице, по което нямаше нито един белег. Той ме погледна спокойно и развърза наметалото си, което се свлече на пода. След това извади дълъг меч с тънко острие от кожената ножница на кръста си. По него нямаше много украшения, всъщност само една сребърна огърлица. И дрехите му бяха скромни за високия му ранг. Всичко в него показваше, че той разчита на голям опит и увереност, а липсата на белези по лицето свидетелстваше или за невероятно добър късмет или за необикновено майсторство. Освен това изглеждаше страшно трезв, когато излезе на откритото пространство пред високата маса, където се поклони на кралете. Аел като че ли се разтревожи.
— Ако искаш да говориш с мен — каза ми той, — ще трябва да заплатиш тази цена — да се биеш с Лиофа. А можеш и веднага да си тръгнеш и да се прибереш у дома.
Воините освиркаха това предложение.
— Ще говоря с вас, кралю-господарю — отвърнах аз.
Аел кимна с глава и седна. Лицето му остана неспокойно и аз предположих, че Лиофа се слави като страховит майстор на меча. Трябваше да е добър иначе нямаше да е най-велик боец на Сердик, но нещо в лицето на Аел ми подсказваше, че Лиофа е повече от добър.
Но и аз бях успял да се прославя с моя меч, и това изглежда тревожеше Борс, защото той се наведе и настойчиво зашепна нещо в ухото на Ланселот. След като свърши, братовчед му повика преводача, който на свой ред трябваше да предаде думите на Ланселот на Сердик. Кралят го изслуша и накрая ми хвърли мрачен поглед.
— А откъде можем да сме сигурни — попита той, — че тоя твой син, Аел, не носи някоя от магиите на Мерлин?
Саксите винаги са се бояли от Мерлин и това предположение ги накара гневно да заръмжат. Аел се намръщи.
— Носиш ли такова нещо, Дерфел?
— Не, кралю-господарю.
Това обаче не можа да убеди Сердик.
— Тези мъже могат да разпознаят магиите на Мерлин — посочи той към Ланселот и Борс; после се обърна към преводача, който предаде заповедите му на Борс. Борс потръпна, изправи се и заобиколи масата, за да слезе от подиума. Той се поколеба, щом ме доближи, но аз разтворих ръце, за да му покажа, че няма да му сторя нищо. Борс разгледа китките ми, търсейки вероятно нишки от навързани на възли стръкчета трева или някакви други амулети, после развърза връзките на кожения ми елек.