Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Сички са изгледват.
Димитраки (също). Тряба да го обадите, ако ли не…
Маргариди. Ако ли не, сички кавалери ще отидат в хапуса, я сега.
Митю (на Маргаридя). Господине, туй тука не е Европа.
Маргариди. Ти кой си?
Митю. Той, който ма видиш.
Маргариди. Ти ли си? Аз я сеги ще ти направя кефа.
Митю. Ти да отидеш в Гръцко да си правиш кефа.
Димитраки. Той си търси белата.
Злата. Със свещ, де, де!
Маргариди (на Митя). Гиди простак.
Митю. Уста си сбирай!
Маргариди. Мизерабил!
Митю. Вагабонтин!
Маргариди (разлютено). Вагабонтин? (Впуска са да го удари.)
Баба Стойна. Во имя отца и сина, и св. дуфа!
Митю препенява Маргаридя, който пада.
Злата и Анка. Лильо!
Димитраки са впуска на Митя, който го отблъсва. Герги и Пенчю са пускатъ посред да разтърват.
Маргариди (като става). Сабията ми няма, да го направя на парчета.
Димитраки. Ах, револвера си не зех.
Пенчю (на Митя). Тегли са настърни.
Митю. Не ща да зная.
Маргариди (на Митя). Бербантин.
Герги (на Митя). Махни са.
Маргариди. Я сега ще та науча аз тебе. (Излиза горделиво из пътните врата.)
Димитраки. Дуел, дуел. (Отива след него.)
Митю. Сопа, сопа.
Злата. Отидоха, ам’сега?
Анка. Ах, боже!
Марийка. Да си вървим.
Злата. Де й Райчо? Фенеря у него. Да го видя.
Отиват и трите из къщните врата.
Герги (на Митя). Що ти трябаше да са залавяш?
Пенчю. Ще ядеш дуела.
Митю. Хоро, хоро българско. Де са цигуларите. (На цигуларите.) Де, свирете на хоро.
Цигуларите засвирват; хоро заиграва; Митю, Герги и Пенчю са залавят.
Баба Стойна. Хъх, я тъй хе, българската! (Залавя са и тя.)
ЯВЛЕНИЕ VI
Същите, Маргариди, Димитраки и двама заптии, после Злата, Анка и Марийка. Додето играе хорото, Маргариди посочва Митя на заптиите.
Един заптия (който спира и улавя Митя). Чорбаджи, йорю.
Митю. Нерея?
Заптията. Конаа.
Заптиите подкарват Митя, след него отиват Герги и Пенчю. Сички други уплашени са разиждат освен Маргариди, Димитраки, Злата, Анка, Марийка, Баба Стойна.
Баба Стойна (като извиква). Андихрист (и са скрива зад кулисите).
Злата (засмяно). Бравос, мушу Маргавридес, тъй му трябаше.
Анка. Тъй му трябаше.
Марийка. Свадбата се разваля.
Маргариди. Да са научи бербантина да респектира цивилизацията. Сега там в хапуса.
Злата. Нека!… Да познай себе си, па да не простира гагата си там, дето не стига.
Анка. Ах, тъй исках. Браво, мосьо Маргаридес.
Димитраки. Туй му е малко. Дуел, дуел, че да го науча аз него с револвера си.
Злата. И туй му стига. Бравос, мушу Маргавридес, барим си поиграхме, я?
Маргариди. Накарахме игнорентите да стъпят в пътя на цивилизацията. (Ухилено.) Нели?
Анка (ухилено). Да, ама смешно беше: да гледаш онези простаци как си мъчат краката на пасовете.
Маргариди. Никак не им привира.
Злата. Балбути хора, де ще им привира; то там иска деликатни крака.
Димитраки. Те бяха същи карикатури. (На Марийка.) Браво, Марийке, ти от сичките най-добре игра.
Марийка. Да чуй майка ми, ще ми са сърди.
Димитраки. Ти пак с майка си. Остави я настърна.
Злата (на Димитракя). Ами аз как ти са видях.
Димитраки. Не та пригледах.
Злата (на Маргариди). Я слушай, мушу Маргавридес, наш Димитраки не ма пригледал на играта, твоя милост видя ли ма?
Маргариди. Да, мадам Злата, много добре дансувате, като една демуазела.
Злата (ухилено). Нали? Според цивилизакцията.
Марийка. Цивилизацията, сякам, не са състои само в игрите и в модите: при тях тряба и други знания, които просвещават и образоват ума.