Извън закона
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сия Борисова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Извън закона». Краткое содержание книги:
Входът на каньона Септембър беше може би осемдесет метра широк, отбелязан само от леки следи от гуми върху пясъка. Стените бяха от червеникавозлатист пясъчник, покриващ по-тесни слоеве шисти. Шистите се ронеха лесно и образуваха стръмни, хлъзгави сипеи в подножието на пясъчниците.
По повърхността на отломките от сиво-кафяви шисти се виждаха огромни купчини разтрошен пясъчник, образувани, когато шистите са се отронили и свлекли по-бързо от по-здравите скали над тях, оставяйки пясъчника без опора в основата. Тогава големи слоеве пясъчник се свличат от надвисналите скали и се разтрошават на земята, като оставят след себе си сводове, ниши и арки — а понякога запълват предишни празнини.
Много често шистите ерозират заради процеждащата се през слоевете пясъчник и шисти подпочвена вода. Когато най-сетне достигне ръба на скалата или пролома, водата се превръща в извор, целогодишен източник на чиста вода за народа, потърсил подслон в сводестите ниши, издълбани от самите извори. Без водата нямаше да съществуват скалните ниши, в които хората бяха намерили подслон, нито пък лесно отбранявани селища върху гол камък. Без уникалното стечение на обстоятелствата — пясъчник, шисти и вода — цивилизацията на анасази би се развила съвсем различно, а може би изобщо не би възникнала.
Силната връзка между анасази и земята винаги бе очаровала Даяна. Фактът, че скалните им домове се намираха в някои от най-отдалечените и поразително красиви местности в Америка само усилваше възхищението й.
— Тук идват ли стада от „Рокинг Ем“? — попита Даяна.
— От няколко години вече не.
— Тогава как са били открити руините?
— Карла връщала един чиреп, който Люк открил преди години в каньона Септембър и го дал на нея. Дошла сама с кола и в продължение на няколко часа се разхождала по дъното на каньона. Преди това имало буря и едно дърво било паднало. Тя го заобиколила и се натъкнала на руините.
— Сигурно е било невероятно — с натежал от копнеж глас промълви Даяна.
— Съмнявам се, че Карла е била в настроение да го оцени. Дошла тук, за да се сбогува с всичко, което някога била искала — земята, ранчото и най-вече с мъжа.
— С Люк?
Тен кимна.
— Какво я е накарало да промени решението си?
— Люк. Дебелата му глава най-сетне проумя, че Карла е една на милион жени, която би могъл да живее в усамотено ранчо и да не се оплаква.
Даяна се усмихна тъжно.
— И аз отраснах в ранчо. Не е за всеки, независимо дали е мъж или жена.
— Не ти ли харесваше?
— Напротив. Обожавах този живот. Независимо колко ужасни станеха нещата вкъщи, земята винаги чакаше, винаги беше красива, винаги беше там. Можех да се отдалеча от постройките и земята щеше да… — Тя рязко млъкна, осъзнала какво щеше да разкрие.
— Да те излекува? — тихо предположи Тен.
Даяна затвори очи и леко потръпна. Тен бе твърде проницателен. Виждаше нещата с опасна яснота.
— Земята е била тук много преди приматът да слезе от дървото и да изправи гръб, опитвайки се види отвъд тревата — сухо отбеляза Тен. — Земята ще бъде тук дълго след като си отидем. Това плаши някои хора, защото ги кара да се чувстват дребни и безполезни. Други обаче се чувстват пълноценни, когато се докоснат до нещо по-голямо от тях самите, нещо трайно, нещо, което живее по различна времева скала от човека.
Думите преминаха през защитната стена на Даяна, накараха я да разбере, че Тен е сред онези, дошли при земята, за да бъдат излекувани.
— Какво ти е причинило болка? — попита тя, преди да успее да се въздържи.
Лицето на Тен се изопна и напомни на Даяна за хладния, смъртоносен боец, прескочил оградата и повалил за секунди по-едрия, размахал камшик съперник.
— Извинявай — припряно рече Даяна. — Нямам право да питам.
Тен кимна рязко, без да стане ясно дали се съгласява или приема извинението й.
За няколко минути в пикапа настъпи тишина, сетне Тен каза:
— Стигнахме базовия лагер. Намира се под голямата издатина вляво.
Даяна чу нещо повече от думите; долови и това, което не бе изречено. Изчезнало бе недоловимото чувство, което правеше гласа на Тен мек като кадифе, докато говореше за земята. Тонът му не бе сдържан, нито пък приятелски, просто неутрален. Учтив.
Казвайки си, че отдръпването на Тен няма значение, Даяна погледна към гладката скала, извисяваща се над разпръснатите пинии. Пясъчникът блестеше на фона на буреносните облаци, погълнали небето. Проблесна светкавица. Секунди по-късно гръмотевица разтърси земята в тесния каньон. Нова светкавица проряза небето и в каменните стени отекна нов силен грохот.