Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Меркулов го слушаше, затаил дъх. Сякаш съзираше пред себе си съвсем друг човек, познавач, ценител, майстор бижутер.
Върна се Керим.
— Тръгвайте, гражданино затворник…
Преди година Меркулов по лекарска препоръка остави цигарите. Вкъщи зорко бдяха над него жена му и дъщерята, в службата — колегите. Затворът беше единственото място, където можеше да си позволи това удоволствие. Жадно дръпна от любимия „Димок“, извади бележника, записа няколко изречения и дълго остана загледан в написаното. После забеляза, че надзирателят е застанал на вратата, и взе да прибира бумагите си.
— Изчезвам, Керим.
Надзирателят въздъхна, поклати глава:
— Тежък работа правиш, другар Меркулов. С лош народ работиш. Добър народ няма да влезе в затвор.
— Мисловните ти категории са прекалено императивни, Керим. Пътят към истината минава през съмнението.
Надзирателят го изгледа втрещен.
7
Изпълнителят изненада клиента с точно спазеното указание: на първо място приликата. Скиците бяха направени по метода на соцреализма: Бил с малка чанта през рамо и вдигната ръка (на пиацата); Бил и Ника танцуват; бюст-портрет на Бил. Турецки отказа „лечението“ с една „малка“, качи се на ладата и както винаги, преди да натисне газта, си каза като заклинание: „Три хиляди и шестстотин.“ Което значеше, че трябва да шофира максимално внимателно, защото имаше да изплаща още три и шестстотин за колата. После изпълзя бавно от двора на Жорка и потегли към Курската гара.
Времето на преминаване на товарния влак край гара „Червен строител“ в онази утрин, когато бе умряла Татяна Бардина, се знаеше до минутата — добре, че в железопътния транспорт се работи с точни разписания за движението на влаковете. Според графика излизаше, че машинист е бил Кашкин, отличник и първенец на московско-курската линия, нееднократно разпитван от милицията и от следователя Бабаянц. Той повтаряше едно и също: бил действал точно според правилника, не бил виждал никаква жена, бил изпълнявал стриктно инструкциите, нямате право да ме лишите от премията, камо ли да ме накажете, не съм виновен…
Турецки реши лично да се види с първенеца и се отнесе до началника на отдел „Кадри“ да привика свидетеля Кашкин в приемната в дванадесет часа.
Кашкин беше готов за разпита: стегнат в униформата на железничар, на реверите украсена с някакви значки и медал „За трудово отличие“.
Заропта още от вратата:
— Пак ли всичко отначало; докога разпити; златен курс изпуснах заради вас; две години минаха, само вие едно си знаете. Нали още тогава си казах всичко на онуй арменче, да не е нещо глухо или е недоносено?
— Подбирайте си приказките, другарю Кашкин.
— Не ми повишавайте глас — озъби се Кашкин, — сега сме перестройка.
Челникът, макар и абсолютен дебил, беше прав: хората от тогавашната жп бригада сега не можеха да измъдрят нищо ново.
Турецки пак прегледа списъчния състав — най-подробно и обстойно бяха разпитани всички освен елмонтьора Тюлпанов, понеже по онова време бил алкохолно диспансеризиран.
— Къде да намеря елтехника Тюлпанов?
Този най-обикновен въпрос, кой знае защо, невероятно впечатли Кашкин, та той отново взе да каканиже за перестройката и демократизацията, обаче този път жестикулираше и се заканваше някому. Все пак от целия брътвеж можа да се подразбере, че елтехникът отдавна е пенсиониран, „въртял“ собствен бизнес и понеже бил враг на перестройката, самият той, Кашкин, хич не желаел и да го знае.
Но Турецки желаеше, ето защо изиска адреса на Тюлпанов от кадровика и потегли към „Силикатна“. Почти нямаше шанс за успех, ала трябваше да запълни белите петна в следствието, а бели петна има и при най-акуратната работа.
Тюлпанов го нямаше вкъщи. Жена му дълго време не отвори, после си призна: „Мислех, че е милицията.“ Семейството наистина имаше причини да се пази от милицията — по пода в кухнята бяха наредени бутилки с разноцветно съдържаше. Тюлпанова припряно заобяснява:
— С моичкия сме по билките, по билките. Една пенция му дадоха, колко да не пукне от глад, а три дечинки гледаме, всите за архитети се учат, та да ги изгледаме. По малко им подпомагаме де, като лечители.
Турецки оцени тяхната хомеопатия — дънят самогон, и то с разни добавки, черничени и какви ли не. Да имаше как, и той би си купил, иначе висиш по половин ден на опашка за една нещастна водка.
— На зъболекар е моичкият, пародонтозата го е замъчила, до час ще си доде. Че седнете да ви налея де. От всичко цери. Не че нещо ви има де, ама и от уроки помага.