Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Майкъл Ган бе мъртъв.
„Боли…“
Тя беше организирала церемонията по погребението му. Погрижила се бе за всичко. Майкъл предпочиташе да бъде кремиран, той не вярваше в задгробния живот и изпитваше тих ужас от мародерите. Никакви цветя по негово настояване. Майкъл винаги бе твърдял, че цветята са за живите. Топаз придружи тялото на своя съпруг до крематориума и наблюдаваше безучастно как ковчегът потъна в пламъците. Малък хор изпя нещо приятно. След това управителят й предаде урната с праха на Майкъл и тя я занесе в къщи. Не тежеше толкова много. Тя прибра урната в един шкаф под стълбището.
Загинал сутринта, кремиран следобед. Пепел до пепел, прах до прах.
„Боли… сякаш някой ме е ударил.“
Тя закрачи бавно и апатично из дневната, а мислите й се рееха надалеч, търсейки някаква причина за смъртта на Майкъл. Той имаше врагове като всички наемни войници, но малцина от тях разполагаха с пари и ресурси, за де се впуснат да ги преследват в Света на мъглите, А убийците с енергийни пушки струваха твърде скъпо. Лорд Рейвън се бе заклел да отмъсти за, аферата около изгарянето на Шадрах. Ган и Топаз тичат с мечове в ръка през пламтящия дворцов двор, докато стотина войници във фосфорициращо черно и сребристо се избиват с безсмислена ярост. Зад тях и над тях древният замък пламти на фона на безлунната нощ. Но старият господар още тогава бе луд и на смъртно легло, а синът му не проявяваше интерес към смъртната вражда и вендетата.
Тобиас Скинър таеше злоба от мига, когато Топаз и Ган бяха убили брат му. Тълпата ревеше, когато робовладелецът умря, и Топаз вдигна безмилостната глава, за да я размаха пред множеството.
Но Скинър нямаше толкова смелост и пари за такова отмъщение. Топаз бавно поклати, глава и накрая се отпусна в креслото. Бе се досетила вече за десетина стари врагове и изключи всички поред като възможност. Ако някой от тях бе дръзнал да се появи в Пристанището на мъглите, тя щеше да узнае. Все още поддържаше контакти с хората.
Топаз седна замислено в креслото. Мускулите я боляха от постоянното напрежение и невъзможността да се отпусне. Раненото бедро я гризеше с тъпа постоянна болка. Главата й, тежеше, ръцете й трепереха. Скръсти ръце в скута си и се загледа в огъня. Денят угасваше бавно и колкото и да бе изморена, все още не й се лягаше. Бе опитала, но още с влизането си в спалнята бе потръпнала от мисълта, че ще трябва да спи сама в празното легло. Изобщо не изпитваше потребност от сън. Сложи глава на облегалката на креслото и впери невиждащ поглед в тавана. Мислите й се рееха лениво, блуждаеха в различни посоки, без да може да ги успокои. Спомени, планове за отмъщение, теории за вина и убийство… всичко бе безсмислено. Спомените се врязваха в паметта й като множество наточени острия, ала тя не можеше да се освободи от тях. Където и да погледнеше, в душата и се пробуждаше нов спомен. Тя не можеше да се освободи от тях, дори и да искаше. Те бяха всичко, което й бе останало от Майкъл сега. Чувствата в нея бушуваха като огромни всепоглъщащи клади, но въпреки това лицето й си оставаше спокойно и овладяно. Дълго бе носила маската си и знаеше, че без нея ще рухне напълно. А сега нямаше нито миг за това. Тя щеше да скърби и да страда по-късно, след като проследеше убиеца на Майкъл. Не се доверяваше на стражите. Пристанището на мъглите бе пълно с убийци. Освен това стражите действаха само в името на закона и правосъдието, а Топаз жадуваше за възмездие.
Тя се пресегна към масата до стола си и пое предпазливо малко дървено ковчеже. Задържа го за миг, загледана в него, унесена в спомени, сетне натисна ключалката и повдигна капачето. В ковчежето имаше орнаментирана желязна гривна. Топаз я разгледа, претегли тежестта й на длан, след това я надяна на лявата си китка и я закопча здраво на определеното място. Това беше личен силов щит, който се срещаше рядко в Пристанището на мъглите, по-рядко дори от енергийните револвери. Бе я взела със себе си, когато бяха избягали с Ган от Обителта на мрачната луна и се бяха насочили право към Света на мъглите. Не я бе слагала в Пристанището на мъглите; с Ган и стражите до себе си не бе изпитвала никога такава потребност. Сега Ган бе мъртъв и тя трябваше да намери убиеца му сама. Гривната тежеше на китката й. Майкъл се бе трудил над нея през последните няколко месеца, опитвайки се да внедри някаква собствена своя идея в нея. Майкъл обичаше да бърника и да поправя разни неща.