Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Той се загърна още по-плътно в наметалото, като се опитваше да не мисли за пристанищните сензори. Трябваше да има предвид и тях, ала първото правило на воина бе да не се доверява на никого, Особено на съюзниците си. Второто бе да не се тревожи за неща, които са извън неговия контрол. Той отмести поглед от кулата и го насочи към новоинсталираното разрушително оръдие. Блестящите му сребърни цеви бяха гордо насочени към забуленото с мръсни мъгли небе. Воинът се вгледа в огромните дула с респект. Той бе свидетел какво може да стори едно разрушително оръдие дори и в неопитни ръце. То можеше да разруши цяла планета, като остави на повърхността й само обширни, бавно тлеещи пепелища. Блекджак никога не бе зървал Таним, но въпреки това потрепера, когато разбра, че планетата е отлъчена от закона. Той се обърна към широкия, очукан корпус на „Гибелен огън“, който се извисяваше самотен на главната писта за приземяване. Звездният кораб представляваше развалина и воинът изпита възхищение пред капитана, който го бе приземил безопасно.
Блекджак се озърна наоколо, ала нямаше нищо за наблюдение. Останалите десетина кораба по пистите бяха най-различни машини, които принадлежаха на неколцина контрабандисти, достатъчно смели, за де се промъкнат през блокадата на Империята. Няколко смътни силуета, повечето стражи от охраната и техници, се движеха спокойно през мразовитата мъгла. В цялото пристанище цареше атмосфера на запуснатост и изоставеност. Пристанището на мъглите бе предназначено за около стотина кораба, от малки летателни апарати до звездни кръстосвачи, ала това бе отдавна, в дните на Империята. Пристанището на мъглите бе извоювало свободата си от тиранията на Имперските правила, но срещу твърде висока цена. Технологията бе животворна кръв, източник на сила за звездното пристанище, но Пристанището на мъглите работеше на много ниски обороти. Летателните писти не бяха ремонтирани или разширени, откакто ги бе построила Империята — почти преди три века. Високосъпротивителният кристал, който можеше да издържи на тягата на летателните апарати и да поема милиони тонове тегло, сега бе спукан и замрял, бавно износван от студа и безмилостните бури.
Блекджак рязко се огледа наоколо, щом от мъглата изникнаха две фигури и бавно се насочиха право към него. Едната му ръка замръзна върху спусъка на револвера, скрит под наметалото, а сетне се отдръпна, щом единият от мъжете вдигна ръка с предварително уговорения знак. Гримаса на антипатия изкриви лицето на воина. Той не бе склонен да дава рушвети на предателите, но Въртю, му бе дал нареждания и нямаше друг избор, освен да се подчини. Докато продължеха контактите. След това… Блекджак внезапно се усмихна, макар очите му да останаха ледени.
Двамата мъже поеха по забранената, невидима пътека през полетата със скрито напрежение и опасната близост на мините. Мястото на безопасните пътеки бе строго охранявана тайна, която знаеха единствено стражите, отговорни за сигурността на звездното пристанище. Но стражите също бяха хора, а всеки човек си има определена цена. Или точка на нарушаване на правилата. Блекджак не знаеше защо Въртю искаше да има карта на безопасните пътища, а и това не го интересуваше. Той бе получил своите заповеди.
Двамата стражи от охраната най-сетне спряха пред него и откриха лицата си. Блекджак им се поклони учтиво. В отговор те кимнаха с глави й за миг и тримата останаха неподвижни един срещу друг. И двамата стражи бяха високи и слаби и донякъде анонимни в дебелите си пурпурни наметала и подплатени шлемове. И двамата носеха пики, чиито тежки стоманени върхове проблясваха от светлините на контролната кула. Но въпреки приликата Блекджак можа лесно да ги разпознае. Мъжът с аленото лице бе Стърлинг, а другият, със златистите очи — Тейлър.
Ръката на Блекджак стисна цевта на пистолета. Той беше слушал много за Тейлър, но не бе чул за него нищо добро. Мълвеше се, че Тейлър е от Хейдън, и един поглед върху лудите му блестящи очи бе достатъчен да го убеди, че пред него стои един от редките, силни мъже от изчезналата Хейдън. Лицето на Тейлър бе приятно, почти красиво по свой начин, ала блестящите му златисти очи придаваха на чертите му див, нечовешки израз. Дори когато стоеше спокойно отпуснат, създаваше впечатление за сила, стремителност и някаква примитивност. Блекджак се изкуши да измъкне револвера си и да застреля Тейлър на място; мъжът беше опасен. Но бе получил наставления, а и освен това наемният воин изпитваше гадното чувство, че няма да е достатъчно бърз…
Мъжът до Тейлър трябваше да е Стърлинг, бивш гладиатор от Голгота. Това беше извънредно впечатляващо; известно бе, че са останали няколко воини от арените на Голгота, по-малко от оцелелите от Хейдън. Блекджак бе убеден, че Въртю в края на краищата знае какво върши, изпращайки го на такава проста и добре платена работа. И двамата стражи бяха опитни и закалени бойци. Блекджак леко се усмихна. Каквото и да предприемеше, те все пак бяха още аматьори, докато той бе професионалист.