Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Размърда се неспокойно на стола си, изпитваше потребност да отиде някъде, да направи нещо… Но все още не бе открила ключ за разгадаване на загадката и следи, които да я насочат. Разумът й все още бе твърде шокиран, за да функционира нормално, и тя съзнаваше това. Докато не отшумеше шокът, не бе в състояние да започне издирването. Тихо въздъхна. Междувременно й се искаше да се залови за нещо, да ангажира съзнанието си с нещо, за да престане да мисли. Знаеше, че трябва да прегледа нещата на Майкъл и да ги сортира, да реши какво да задържи и какво да изхвърли. Но все още не бе в състояние да го стори. Това бе крайна мярка, която твърде много напомняше на „сбогом“ завинаги.
Мониторният екран на отсрещната стена тихичко забръмча и тя подскочи от внезапния звук. Изчака, докато се увери, че отново се контролира, стана от стола и без да бърза се приближи до монитора. Прокара пръсти по клавиатурата, набра кода и в същия миг на екрана се появи познато лице: Джон Силвър, дежурният еспер в командния център на Пристанището на мъглите.
— Здравей, Джон.
— Здравей, Топаз. Научих за Майкъл. Съжалявам много.
— Благодаря ти.
— Дадени ли са някакви разпореждания на стражите?
— Още не.
Силвър се поколеба.
— Топаз… добре ли си?
— Чувствам се добре, Джон. Какво искаш от мен?
— Пристанищният директор Стийл ми нареди да те повикам. Имаме проблем с кораба с бегълци, който се приземи днес. Стийл желае да дойдеш и да го огледаш.
Топаз се усмихна студено.
— Трябва да е изпаднал в истинска паника, щом прибягва до мен.
— Топаз, ако не желаеш да го сториш, разбирам те много добре. Винаги можем да намерим някой друг.
— Не, нямам други ангажименти. Готова съм да поема задачата.
— Ако си сигурна…
— Сигурна съм.
— Много добре. Директорът ще се срещне с теб на централната писта след два часа. Корабът е „Гибелен огън“, от Таним. Ще уведомя директора, че си на път.
— Благодаря ти, Джон. Благодаря ти за съчувствието. Винаги си бил добър приятел на нас с Майкъл.
— Добре дошла, Топаз. Ако имаш нужда от нещо, знаещ, че винаги можеш да ме повикаш.
— Да, знам.
— Довиждане, Топаз.
— Довиждане, Джон.
Мониторният екран се изчисти и Топаз го изключи. Позагледа се в угасналото му око и се обърна рязко настрани. Ако не друго, „Гибелен огън“ поне можеше да й предложи да върши нещо, докато намери ориентира, който щеше да я отведе към следите на истинския убиец на Майкъл. Бавно се усмихна на споходилата я мисъл. Тя щеше да открие убиеца на Майкъл, но не като сержант от градската стража. Стражите тук бяха ограничени от правила и наставления. Топаз щеше да преследва дивеча си като изследовател. Усмивката й стана студена и мрачна, а в очите й проблясна безпощада. Напусна дневната и се качи в спалнята, за да се преоблече. Все още пазеше старата си мантия на изследовател. Бе се заклела никога да не я облича, но това бе отдавна, още докато Майкъл бе жив.
Топаз бе изследовател и скоро Пристанището на мъглите щеше да разбере какво означава това.
ШЕСТА ГЛАВА
ПАРТНЬОРИ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Блекджак чакаше нетърпеливо, скрит до голата каменна стена, която маркираше периметъра на звездното пристанище. Пистите лежаха, скрити в мъглата. Слънцето затваряше оранжевия си плод и бързаше надолу по здрачаващото се небе, а с понижаването на температурата мъглите ставаха все по-гъсти. Той се огледа небрежно, но все още никой не го бе предизвикал да се прехвърли зад оградната стена. На пръв поглед охраната на Пристанището на мъглите проявяваше непростима небрежност, сякаш нищо не можеше да попречи на когото и да било да се разхожда по пистите; ала Блекджак знаеше много добре как стоят нещата. Тренираното му войнишко око веднага бе забелязало заровените мини, пръснати между пистите и оградата. Като цяло високата техника на Света на мъглите може би не бе достатъчна, но космодрумът разполагаше с по-голямата част от нея. Блекджак се втренчи замислено в ярко осветената контролна кула в отдалечения край на пристанището. Пред очите му заиграха блестящите електрически светлини, които горяха с неукротима мощ през мъглите, а пламтящите прозорци приличаха на наблюдаващи очи.