Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Стийл разтвори широко очи и хвърли поглед от стъклената си кабина към заобикалящия го команден център. Техници и еспери сновяха напред-назад, от ниво към ниво, грижейки се за машините и поддържайки живота на сложния звяр, в какъвто се бе превърнал космодрумът. Мократа пелена на мъглите забулваше прозорците от армирано стъкло на контролната кула и я изолираше от пистите за кацане. Само еспери и мониторни екрани поддържаха живота на Пристанището на мъглите, а те все не достигаха. Отляво на Стийл се очертаваше лекият, но ясен, прост рисунък на навигационните системи, а отдясно се простираше комуникационната мрежа. Право пред него, където някога се бяха намирали клавиатурите на главния компютър, сега бяха наредени походни легла. Върху тях лежаха изпружени петдесетина мъже и жени с изцъклени лица и празни очи. Към ръката на всеки от тях беше прикрепен интравенозен апарат, който им подаваше хранителни вещества. Стийл потрепера при тази гледка, но не отмести поглед. Те бяха негово задължение като всяка част от Пристанището на мъглите. Те бяха негови деца в известен смисъл, факт, който никога не преставаше да го измъчва. Когато първите компютри бяха започнали да се рушат, той бе потърсил и обединил единствените хора, които можеха да заместят компютър: светлинни калкулатори и учени-идиоти, всички в необходимата степен еспери, за да създадат телепатичен контакт. Вземи достатъчно от този вид хора и ги смеси е шепа еспери и ще получиш груб еквивалент на компютър. Мислеща машина. Но това беше оскъден заместител и от време на време някой елемент трябваше да бъде подменян. По-слабите мозъци бързо изгаряха.
— Директоре.
Стийл се извърна към командния монитор. Образът на „Гибелен огън“ бе изтрит от екрана и на негово място се бе появило разтревоженото лице на дежурния еспер. Той бе почти двадесетгодишен, но лицето му бе дълбоко набраздено от резките линии на грижите и тревогите. „Започваме с тях, когато са прекалено млади — проряза го тази мисъл. — И изискваме твърде много от тях. Колко много сме съкратили от детството им, за да ги превърнем в еспери, от които се нуждаем.“ Той въздъхна и поклати изнурено глава.
— Да, момчето ми, какво има?
— Капитанът на „Гибелен огън“ ни разреши достъп до светлинните си компютри, директоре. Очевидно преди корабът му да попадне в хиперпространството, бордовите му камери са успели да зафиксират някои моменти от отлъчването на Таним. Мислех, че ще пожелаете да се запознаете с тези записи.
— Разбира се. Пуснете ги.
Стотици кораби на нашествениците бяха обградили Таним и бълваха адски разрушителни пламъци. Корабите на бегълците, които се опитваха да напуснат планетата, бяха взривявани в пространството, малко преди да напуснат атмосферата на обречената планета. Изпепеляващите лъчи на разрушителите бълваха ярка светлина като дракони срещу тъмнината на пространството и планетата се гърчеше в предсмъртните тръпки на насекомо, набучено на карфица. Океаните вряха, вулкани и земетресения разкъсваха утробата на попарената планета. Ледените полюси се топяха и въздухът се вихреше в безкраен водовъртеж от бури и урагани. Имперската флота нарастваше, все повече и повече кораби навлизаха в хиперпространството и в орбита около Таним, а лъчите на разрушителите пронизваха озонния слой, превръщайки планетата в бездиханна пустиня.
Колко милиона мъртви, колко милиона…
Екранът на монитора угасна и Стийл остана дълго в тишината, загледан безмълвно в нищото. Едно бе да знаеш, че цялото население на планетата е мъртво, съвсем друго бе да наблюдаваш как става това. Все пак той не си позволи да се афектира. Не смееше. Трябваше да остане верен на дълга си — защитата на Пристанището на мъглите. Той се пресегна и бавно набра кода от клавиатурата пред себе си. Командният монитор отново се освети.