Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
„Все пак — помисли си той, докато наблюдаваше как Тейлър се стопява в мъглата, — интересно би било някой ден да откриеш колко добър борец е един киборг.“
Ханът „Черния трън“ бе виждал и по-добри времена. По прозорците висяха мръсни сини копринени пердета, в огромната камина тихо гореше огън. Повечето от масите и сепаретата бяха заети, ала клиентите си поръчваха само от най-евтините вина, като оставяха бирата за накрая. Кънтеше от песни и смехове, ала във веселбата се усещаше пресиления, почти отчаян рев на хора, решени да се забавляват, докато все още можеха. Не за пръв път в кратката история на Пристанището на мъглите парите не достигаха. Барман с мъртвешкобледо лице сервираше бавно питиетата със съмнително качество на редовните посетители, наредени край дългия дървен бар. Отгоре светеха старинни газови лампи и придаваха на задимения въздух приятна златиста омара. По мръсните грапави стени личаха петна от старо вино и скорошна кръв. Понякога „Черния трън“ се превръщаше в доста оживено местенце. Дървените стърготини по пода не бяха метени от седмици, но никой не се оплакваше от това. „Черния трън“ помнеше и по-добри времена.
Сайдър седеше в личното см сепаре в дъното на хана и пиеше вино с Джейми Роял. Тя бе висока и обаятелна блондинка, с разголена твърда плът и боядисана платиненоруса коса, която никога не би признала тридесетте си години. Сайдър имаше славата на най-каменносърдечната търговка на крадени вещи в Пристанището на мъглите. Тя никога не спореше за цената и никога не даваше на кредит. Имаше само неколцина приятели, а враговете й бяха мъртви. Тя си играеше с кичур от дългата си сребриста коса и се усмихваше сладко на компаньона си. Джейми отпиваше от време на време от виното и поглеждаше към масивния никелиран часовник над бара. Той сложи чашата си на масата и хвърли укоризнен поглед към Сайдър.
— Каза ми, че ще бъде тук.
— Кат си има свои собствени пътища — отвърна спокойно Сайдър. — Защо ти е нужен кристал с памет, Джейми?
— Имам си купувач.
— Досетих се, сладурче, за това. Последния път, когато се отби тук, беше толкова отчаян, че даже ми изпроси заем.
Джейми потръпна при този спомен.
— Права си, така беше. Имах… някои дългове за уреждане.
— Ти винаги мяташ зарове само за зло, Джейми.
Той се засмя и огледа хана. Двама бяха започнали да се бият, а барманът събираше облозите.
— И така, как върви бизнесът ти, Сайдър?
— Все по-добре.
— Навсякъде купища пари?
— Нещо такова. Къде намери купувач за кристал с памет?
— Има ли значение?
— Любопитна съм да узная.
— Недей. — Джейми си наля вино, омърлуши се и рязко блъсна чашата си настрана. Сайдър не го кореше. Тя не си хабеше излишно нервите с Джейми Роял.
— Сигурна ли си, че можем да имаме доверие на този Кат? — попита той, като се озърна отново за часа.
— Той е най-добрият катерач на покриви, с когото съм работила — произнесе Сайдър меко. — Можеш да му имаш доверие, колкото и на мен.
Те си размениха сардонични усмивки.
— Дали не го е сполетяла някаква беда — промърмори Джейми.
— Ще се справи — отвърна уверено Сайдър. — Той винаги намира изход.
— Дори срещу една сирена?
Сайдър му хвърли остър поглед и светлосините й очи блеснаха хладни и чужди.
— Никой не ми е съобщавал за някаква сирена.
— И не биха се осмелили. Но аз направих малка проверка. — Джейми се усмихна мрачно. — Не се хвърлям слепешком в каквото и да било начинание. Оказа се, че тази особена къща е на изследователката Топаз. Надявам се, че си чувала за нея.
— Кой не е чувал за нея.
— Чудесно. Мислиш ли все пак, че той ще се появи тук тази вечер?
Сайдър се замисли за миг и след това очарователно се усмихна, тревогата бе изчезнала от лицето й.
— Ще се появи.
— Ами сирената?
— Не мисля, че това ще го обезпокои особено.
— Студена кучка си ти, не мислиш ли?
— Груби думи, скъпи Джейми, от един агент на Империята.
Джейми блъсна стола си настрани и скокна с нож в ръка, Сайдър запази самообладание. Навсякъде другаде барманът би застрелял Джейми в мига, в който извадеше оръжие, но тук, в личното й сепаре, нямаше кой да й се притече на помощ. Джейми Роял трябваше още доста да се потруди, за да я разтревожи. Тя поднесе небрежно чашата с вино към устните си и дори леко се изкиска.
— Хайде, Джейми. Не си единственият, който може да направи справка. Кой друг би се погрижил за всичките ти дългове за сметка на кристала с памет. Върни ножа обратно, ти си в Квартала на крадците, забравил ли си? Пет пари не давам кой за чия кауза работи, стига парите да са добри.