Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Дежурен еспер?
— Да, директоре.
— Разполагате ли с повече информация за странните неща, на които хората ви са се натъкнали на „Гибелен огън“?
— Нищо определено, сър. Сензорите ни доловиха концентрация от енергийни нива, което ни навежда на мисълта, че повечето от пътниците са били превърнати в криогенни единици, но ако е така нашите еспери все още долавят някакви необичайни признаци на живот. Нещо странно витае на борда на „Гибелен огън“, директоре. Нещо смразяващо, мощно и… чуждо.
— Чуждо? Имате предвид друга форма на живот?
— Не зная, директоре. Никой от нас не се е натъквал на подобно явление. Каквото и да превозва „Гибелен огън“, то сигурно е охранявано. Може да се намира навсякъде на борда на кораба.
— Мислиш ли, че този товар е опасен?
— Не бих казал, директоре. Но е доста смущаващ.
Стийл замислено прехапа устни и ги докосна с пръст.
— Свържи ме с капитана на „Гибелен огън“.
— Веднага, директоре.
Последва пауза и екранът побеля, после бавен, мрачен глас се разнесе от говорителя на монитора.
— Тук е Старлайт, капитан на „Гибелен огън“.
— Добре дошли в Пристанището на мъглите, капитане — любезно го поздрави Стийл.
— Оставете проклетите любезности; обшивката ми е пропукана на десетина места, корабните ми системи са се разпаднали, а корабният ми трюм е пълен с бежанци. Колко пъти досега можех да разтоваря и да получа ремонтен екипаж.
— Съжалявам, капитане. Докато „Гибелен огън“ не бъде инспектиран и изчистен напълно, на никого не ще бъде разрешено да напуска кораба ви по каквито и да било причини. Хората от охраната ми са въоръжени и имат инструкция да стрелят без предупреждение.
— Какво?
— Пристанището на мъглите вече е пострадало от чумата на Империята, капитане. Не искаме да рискуваме повече.
Последва дълга тишина.
— Как е екипажът ви, капитане — запита Стийл любезно. — В какво състояние се намира?
— В отчайващо лошо. Повечето са мъртви, още от излитането ни от Таним. Трябваше да потегля с кораба, докато все още имах възможност, не можех да чакам… Малцината, които останаха с мен, са изтощени. Трябва да вършат работата по на десетина човека. Нуждаят се от медицински преглед, директоре. Предполагам, че ще позволите поне лекар да стъпи на борда?
— Съжалявам — промълви Стийл.
— Невъзможно е да бъдете сериозен, дявол да го вземе! Екипажът ми се нуждае от лекар. Те могат да умрат!
— Тогава нека умрат — сви устни в отговор Стийл.
Думите му прозвучаха като безкрайно препредавано ехо в тишината.
— Само ако някой от хората ми умре…
— Спестете си заплахите, капитане. Чувал съм ги и преди.
— Да, сигурен съм. Не се и съмнявам в това.
— Моите еспери направиха пълен преглед на кораба ви, капитане. Те са доловили някои… някои интересни признаци на живот.
— Нима? Това ли е причината да ни държите затворени в този мъртъв кораб? Само защото няколко проклети малоумници имат лошо отношение към нас! Ще ви откъсна главата за това.
— Съмнявам се — спокойно изрече Стийл. — Но аз мога да откъсна вашата. Ще продължим по-късно, капитане.
Той прекъсна връзката, без да чака отговор. Всеки в Страната на мъглите бе запознат с преданието за Троянския кон. А гробищата на Пристанището на мъглите бяха пълни с хора с къса памет. Ненадейно натрапчив шум зад гърба му го стресна, той трепна и мигновено се извърна. Джейми Роял се бе подпрял небрежно на отворената врата на кабината. Младият еспер му се ухили и подряза безупречно чистия си нокът със страшна наглед кама.
— Джиджиън, какво правиш тук?
— Затвори вратата! — заповяда със съскаш глас Стийл. — Не мога да си събера мислите при този непоносим шум!
Джейми кимна небрежно, прибра ножа и бутна вратата с лакът. Хорът от гласове и машини внезапно секна. Стийл се облегна назад на стола си и прикри усмивката си с ръка. Джейми Роял пиеше твърде много, простираше се не според средствата си и нямаше да свърши добре. Ако междувременно преди това не го убиеше някой вбесен съпруг.
— Здравей, Джейми. Какво правиш тук?
— Дойдох да инсталирам ново оръдие.
Стийл повдигна вежди.
— Откога си придобил вкус към честната работа?
Джейми се усмихна добродушно.
— Кредиторите ми взеха да стават все по-настойчиви.
— Съмнявам се, че са успели да те открият.
— И аз също. Трябва да съм заспал.
Стийл се разсмя.
— И така, Джейми, как така се ангажира с нашите разрушители? Какво разбираш ти от висока техника?
— Работех като посредник между техниците и живия ти компютър. — Младият еспер внезапно помръкна. — Не можеш да си представиш какво е това, Джиджиън. Онези бедни животни притежават достатъчно ум, за да разберат какво е сторено с тях. Ни човек, ни машина, а някаква ужасяваща комбинация между двете. В нея те пищят през цялото време.