Ловците

— Той ми спаси живота, Вик — обясни Кастило.

Д’Алесандро погледна Брадли.

— Хич не се притеснявай — успокои го той. — Още си млад. Ще ти бъде простено.

Кастило поклати глава.

— Кога ще пием, преди или след като ми кажеш какво става, Чарли?

— Да — отвърна Чарли и мина зад бара, за да си налее вино.

— Ако обещаеш да не казваш на мама, пехотинецо, и на теб ще ти налеем малко, колкото за вкус — предложи Д’Алесандро.

— Остави го на мира, Вик — повиши глас Кастило. — Шегувах се, когато казах, че ми е приятел.

— Освен това каза, че ти бил спасил живота — продължи Вик.

— Така е.

— Поне ми обясни — няма да казвам „За бога“ — защо му е притрябвало да го прави?

— Видя сметката на двама лоши, които стреляха по мен. Целна ги и двамата в главите.

— Защо ли имам странното чувство, че не се бъзикаш с мен? — стана сериозен Д’Алесандро. — Прощавай, синко, но хич не приличаш на злобните кръвожадни пехотинци, дето им се носи славата.

— Казва представителят на „Специални операции“ — засече го Кастило.

— Открай време си я носиш тази жестока жилка, Карлос — изломоти Вик и покри устата си с ръка.

Брадли се изкиска.

— Имам идея, Чарли — продължи Вик. — Вземи от най-горния ред.

Кастило подаде чаша за вино на Брадли.

— Не, господине, благодаря. Има ли бира?

— Поне десет вида. Ела и си избери.

— Докато избираш, майор Кастило ще изпие цяла бутилка вино.

— Добре. Вик. Каквото имам да ти казвам, е строго секретно по заповед на президента.

— Добре де — отвърна много сериозно Д’Алесандро.

— Помниш ли, когато ти казах, че копелетата са гръмнали Мастърсън, за да покажат на жена му, че не се шегуват и държат да се доберат до брат й?

Д’Алесандро кимна.

— Онзи от ООН в Париж ли?

Кастило кимна.

— Не ти казах обаче, че президентът е издал указ за създаването на организация, наречена Звено за организационен анализ…

— Хем „с“, хем „с“ — прекъсна го Д’Алесандро.

Кастило Химна.

— Точно така, хем строго, хем секретно — продължи той.

— Задачата ни е да обезвредим виновниците за смъртта на Мастърсън и сержант Маркъм, за похищението на госпожа Мастърсън и раняването на специален агент Шнайдер.

— Знаех си аз, че има нещо такова — заяви Д’Алесандро.

— И кой води парада?

— Аз.

Д’Алесандро се замисли и кимна, след това попита:

— А откри ли кои са въпросните хора?

— Нямам никаква представа.

— Нещо не разбирам, Чарли.

— Бях решил, че най-добрият начин да открия кои са, е като открия Лоримър преди тях. Затова тръгнахме да го търсим. Открихме го в Уругвай.

— Уругвай ли каза?

— Точно така, Уругвай — потвърди Кастило. — Освен това открихме, че господин Лоримър е бил посредник — поточно казано посредникът — на момчетата, които забогатели по време на програмата „Петрол срещу храни“. Той е знаел кой колко е взел и за какво.

— Затова са искали да го накарат да млъкне — съгласи се Д’Алесандро. — Защо пък Уругвай?