Ловците

Торине се изсмя. Останалите също прихнаха.

Усмивка — едва забележима — премина по устните на Юнг.

— Веднага щом имам възможност — след ден или два — ще открия още една сметка в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ — обеща Кастило. — Ще изтеглим парите от сметката ти възможно най-бързо.

Юнг кимна.

— Ходил ли си някога в Ленгли, Юнг? — попита Милър.

Юнг поклати глава.

— Ще те заведа — обеща Милър, след това реши друго. — По-добре тая работа да я свърши Том Макгуайър, защото той се оправя там по-добре от мен.

— Знаеш ли къде да го намериш?

Милър кимна.

— Помоли го да свърши тази работа — рече Чарли. — Дали ще бъде много трудно да се свържа с Вик Д’Алесандро?

Милър му подаде мобилен телефон. Кастило се приближи и го взе.

— Натисни седмицата — обясни Милър.

— Не знам кога ще успея да стигна до Билокси — призна Чарли. — Иска ми се да се видя с Вик, преди да се срещна със семейство Мастърсън.

— Сигурно ще стане в малките часове, когато пристигнем — намеси се Фернандо. — Ако тръгнеш с мен, ще стигнеш по-бързо, отколкото с някой граждански полет.

— Първо искам да отида във Филаделфия — призна Чарли.

— Джак също — напомни му Фернандо. — Жена му е при майка си във Фили. Маршрутът ще бъде „Гейгън“ — Фили. След като видиш приятелката си, тръгваме от Фили за Чарлстън и там оставяме полковника. След това летим от Чарлстън за Сан Антонио. Пътьом ще те оставим в Билокси.

— Ще пътуваш за Чарлстън през Филаделфия ли? — обърна се Чарли към Торине. — Не можеш ли да вземеш самолет оттук?

— Най-старият член на дръзкия екип — отвърна Торине, — след като току-що се върна от околосветско пътешествие, изобщо не е в състояние да изтърпи паспортен контрол и митническа проверка, още повече че си носи едно „Узи“ и цяла каса бренди, за които не ми се иска да давам обяснения.

Кастило се разсмя.

— Необявено бренди значи?

— Фернандо ми каза, че си купил за баба си каса аржентинско бренди за дванайсет кинта на бутилка. Реших, че щом е достатъчно добро за баба ти, ще бъде доста интересен начин да изразя обичта към съпругата си.

— Брендито е супер — потвърди Кастило. — А най-хубавото е, че не е френско.

— Светът е толкова тъжно място, Чарли, след като се налага да бойкотираме продуктите на онези, които са те прецакали, като са те научили да си пийваш, но няма друг начин.

Кастило се разсмя.

— Добре, да тръгваме. Докато говоря с Д’Алесандро, звъннете на портиера да ни повика няколко таксита.

— Има един огромен „Юкон“ на изхода на „Нешънъл Джиографик“ тъй като аз няма къде да ходя, можете да го използвате — предложи Милър.

— Супер — грейна Кастило.

— Ами аз, господине? — попита ефрейтор Лестър Брадли.

Кастило го погледна и се поколеба за кратко, преди да реши какво да прави.

— Идваш с мен, Брадли — заяви накрая той.

— Господине, позволете да попитам къде отиваме.