Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
На Юнг не му бе никак забавно.
— Това бе инвестиция, майоре — отвърна той. — Отворих сметките и за да разбера как става, и за да научавам навреме всички промени в банковото законодателство. Тъй като имам сметка, мога да задавам въпроси, на които в противен случай никой не би ми отговорил.
— Става още по-хубаво — зарадва се Чарли. — ФБР има пари в Лихтенщайн и на Каймановите острови. Няма ли вече нищо свято?
— Това пък какво е? — полюбопитства Бритън. — Лих… какво?
— Лихтенщайн е малка страна — има си принц — около четирийсет километра дълга и осем километра широка, разположена между Швейцария и Австрия — обясни Кастило. — „Ландесбанк“ означава държавна банка. Населението в Лихтенщайн изкарва пари, като отглежда крави и се разполага с парите на другите.
— Истината е, че парите в банката са мои — призна Юнг. — Използвах собствени средства, за да открия сметката. Така е по-лесно, отколкото да се опитвам да издействам разрешение — и да получа пари — от ФБР.
— И колко свои пари си скътал в сметката в „Лихтенщайнише Ландесбанк“?
— Двайсет и пет хиляди долара.
— Трудно ли е да се открие сметка? — попита Кастило.
— Напротив, много е лесно. Искат справка от банка в страната, в която живееш, и чек или превод. Не приемат пари в брой — отвърна Юнг.
— Значи и ние така ще направим. Искам да извадя парите от Уругвай, преди да се разбере, че Лоримър е мъртъв.
— Бертран — поправи го Юнг. — Парите са на името на Бертран.
— Добре де, Бертран — примири се Кастило. — Ще има ли неудобни въпроси, когато тайната ти сметчица набъбне с петнайсет милиона и седемстотин хиляди?
— Не съм сигурен, че искам да го направя — опъна се Юнг.
— Просто ми отговори на въпроса — нареди Кастило. — Да не разлаем кучетата?
— Там никога не задават въпроси и имат много строга политика по отношение на поверителността, по-стегнато е дори от Швейцария. По очевидни причини, ми е неудобно да прехвърлям парите на Бертран в моята сметка.
— Защо тогава изобщо я спомена? — повиши нетърпеливо глас Торине.
— За да ви предложа да откриете сметка там. Кастило иска да ме замеси в измама. Аз съм агент на ФБР, по дяволите.
— Мили боже! — възкликна Торине. — Първо правило на ФБР: „Винаги си покривай задните части“. Така ли е?
— Аз пък ти нареждам да изпълниш заповед, одобрена от президента на Съединените щати — настоя Кастило.
— Не вярвам да имаш нито правото, нито властта да ми нареждаш. Аз съм служител на ФБР. Не работя за теб.
Торине понечи да каже нещо, след това се поколеба, замълча и погледна Кастило.
Кастило отвърна:
— Наистина не работиш за мен. В момента си тук като доброволец.
— Майоре, мислех си — все още си мисля, — че постъпи правилно, когато замисли операцията по отвличането на Лоримър от имението „Шангри-Ла“. Затова тръгнах с теб. Само че в сградата на Дж. Едгар Хувър няма да погледнат на това с добро око, когато разберат. Предполага се, че ФБР организира отвличанията, не участва в тях.
— А ти не искаш повече да застрашаваш кариерата си във ФБР — довърши вместо него Торине.
Юнг се замисли за секунда, след това кимна.
— Юнг — заяви спокойно Торине, — ако си въобразяваш, че ще припнеш към сградата на Дж. Едгар Хувър и ще изпееш дори една дума от този разговор или дори най-незначителната подробност от операцията, която току-що извършихме, на ушенцето на някой инспектор от ФБР, бих те посъветвал хубаво да си помислиш. Това ще бъде в разрез със строго секретна заповед на президента и ти ще предадеш сведения на неупълномощени лица. А това вече е престъпление.
Кастило добави:
— Това включва и срещата с Хауърд Кенеди в Буенос Айрес.
Юнг го погледна студено.
— Ще бъда напълно откровен — заяви Чарли. — В случай че отидеш във ФБР и си признаеш всичко, а по ред причини бъде решено да не те съдят, наистина ли си толкова наивен, та си въобразяваш, че ще те приемат с отворени обятия като блудния син? Струва ми се, че има голяма вероятност до края на кариерата си да разследваш злоупотреби с талони за паркиране в Сиукс Фолс, Южна Дакота.
Изражението на Юнг красноречиво показа, че Кастило е уцелил болното му място.
— Важното в момента е, че не ти се вярва, че имам право да ти давам заповеди. Така ли?
— Според мен нямаш законно основание — потвърди Юнг.
— Ами ако получа? Това ще промени ли нещата?
— Как ще стане?
Кастило се настани на канапето до ефрейтор Брадли и посегна към телефона. Набра номер, който помнеше наизуст.