Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Щом е така, ще следя какво казват.
— Няма да е зле.
— Затова ли ми се обаждаш, Карл, или има още нещо?
— Всъщност има. Много ли ще затрудня фрау Шрьодер, ако я помоля да ми открие банкова сметка в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ на Каймановите острови?
— Това пък защо?
— И да ми внесе десет хиляди евро.
— Кажи защо — настоя отново Гьорнер.
— Открай време съм пестелив. Знаеш го, Ото. Спестеното пени, както казва Бенджамин Франклин, е спечелено пени.
— Gott!7
Фрау Шрьодер поклати глава и се усмихна. Гьорнер я погледна кръвнишки.
— И им кажи, ако обичаш, да очакват значителни постъпления през следващите ден-два — продължи Кастило.
— Никак не ми е приятно да задам този въпрос, но не ми ли каза, че си в апартамент в някакво казино?
— Да, в казино „Бел Висша“.
— И сигурно си платил апартамента с кредитната карта „Американ Експрес“, издадена на името на „Тагес Цайтунг“!
— Не съм. Тук съм безплатно.
— Колко загуби, та са ти отпуснали безплатна стая? А, извинявай, цял апартамент.
— Защо реши, че съм изгубил?
Гьорнер въздъхна тежко.
— За кога искаш да е открита сметката?
— Ще стане ли днес?
— Ако ми казваш истината — а честно да ти кажа, много ще ме изненадаш, ако е така — и се опитваш да скриеш парите от данъчните, държа да те предупредя, че сигурно ще те хванат.
— Благодаря ти за загрижеността. Просто накарай фрау Шрьодер да открие сметката и да ми прати номера й по имейла, за да направя депозит. После ще му мисля как да измъкна парите.
— Добре, Карл. Много ми се ще да разбера в какво си се забъркал този път.
— Ще ти разкажа следващия път, когато се видим.
— И кога ще бъде това?
— По всяка вероятност много скоро. Сега отивам да видя баба, а след това сигурно ще отскоча и до теб.
— Как само ми се иска да ти повярвам.
— Благодари на фрау Шрьодер, Ото. Трябва да затварям.
Връзката прекъсна.
Гьорнер върна слушалката на място и фрау Шрьодер свали своята.
— Какво ли е направил този път?
— Комар, може би? Не знаех, че е комарджия.
— Не и с пари — отвърна Гьорнер. — Когато бяхме в Будапеща с Ерик, разбрах, че заминава — всички се бяха отправили натам — към Аржентина.
— Интересно, какво ли ще съобщят южноамериканските осведомителни агенции?
— Той подчерта Уругвай.
— И какво има в информацията за Уругвай?
Гьорнер сви рамене.
— Ще има ли проблем да откриеш сметката? Нямаме ли пари в „Лихтенщайнише Ландесбанк“!
— Доста — отвърна тя. — Ще им пусна съобщение да му открият сметка. Няма проблем. — Тя се поколеба. — Въпросът е на чие име да я открия.
— Май ще трябва много да помислим за кого се представя в момента.
Гьорнер се умълча за кратко, след това реши:
— Не. Открий я на Карл У. Госингер. Така няма да се налага да обясняваме кой е Карлос Кастило.
ПЕТ
Апартамент „С“
Казино и курорт „Белвиста“
Магистрала 90 („Магическата миля“)
Билокси, Мисисипи
08:35, 2 Август 2005
Вик Д’Алесандро се усмихваше, клатеше глава и сочеше ефрейтор Лестър Брадли от американската морска пехота, дълбоко заспал във фотьойла.
Кастило се усмихна, след това даде знак на Вик да отидат в спалнята. Д’Алесандро го последва и затвори вратата.
— Господи, той е още дете — отбеляза Вик. — Ще ми кажеш ли какво прави тук?
— Не знаех какво да правя с него — отвърна Кастило.
— Това пък какво ще рече?
— Той видя прекалено много, чу прекалено много, направи прекалено много. Или е на осемнайсет, или на деветнайсет и се питам дали умее да си държи устата затворена.
— Ясно — отвърна Д’Алесандро.
— Не можех да го оставя в Буенос Айрес — продължи Кастило. — Той е към охраната на посолството. Мисля, че е чиновник. Частта им я ръководи един сержант — добър човек — но същият този сержант ще започне да задава въпрос в мига, в който го види. „Лестър, момчето ми, къде беше и какво прави?“
— Точно така — съгласи се Д’Алесандро.
— А в пехотата, когато сержантът зададе въпрос, ефрейторът е длъжен да отговори — обясни Кастило.
— Дори майор от армията да му е наредил да си държи устата затворена — кимаше Вик. — А тъй като няма начин да разкажеш на сержанта какво става… Здравата си го загазил, Чарли.
— Освен че съм задължен на Брадли, че ми спаси задника, аз го харесвам.
— А сержантът не се ли чуди къде се е дянал малкият?
— Помолих Алекс Дарби да каже на посланика, че съм изтеглил Брадли с нас. Така сержантът ще си трае поне няколко дни, но дори посланикът и Дарби не могат да наредят на сержанта да не любопитства.
7
Gott — господи — от нем. (Б.пр.)