Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Позволявам, но не мога да ти отговоря, защото все още не съм решил.
ТРИ
Казино и курорт „Белвиста“
Магистрала 90 („Магическата миля“)
Билокси, Мисисипи
04:05, 2 Август 2005
К. Г. Кастило и Лестър Брадли, в цивилно облекло, приближиха към главния вход на казиното. Едър „портиер“ стана от бюрото си и попита доста нелюбезно Брадли на колко е години, а когато му казаха, той поклати глава и заяви, че не може да влезе.
— Изчакай тук, Брадли — нареди Кастило. — Ще се върна бързо.
— Слушам, господине.
Кастило влезе в казиното, мина покрай автоматите, пред които се бяха разположили мъже, повечето на средна възраст, и застаряващи жени. Зад тях се виждаше арка, която отделяше масите за блек джак, покер и рулетка.
Може би една трета от тях бяха заети. Забеляза голата глава на Вик Д’Алесандро пред една от масите за блек джак. Тръгна към нея и спря на около два метра.
На масата бе поставен надпис, който гласеше, че минималният залог е десет долара. Пред Д’Алесандро бяха поставени пет купчинки с жетони. Той барабанеше по тях с пръсти, докато наблюдаваше дилъра.
„Дори всичките да са от по десет долара — а те очевидно не са, защото всяка купчинка е с различен цвят, което означава, че са за повече — Вик яко е хлътнал по тази игра“.
Остана да наблюдава още малко, забеляза, че Вик играе с две карти, чак след това се приближи. Д’Алесандро усети чуждото присъствие и се обърна, за да види кой е застанал зад него. С нищо не показа, че познава новодошлия.
Дилърът прехвърли жетони и за двете карти на Д’Алесандро.
— Достатъчно — заяви играчът, подаде два жетона на дилъра и прибра останалите. Дилърът му подаде табла.
— Благодаря — кимна Д’Алесандро и прехвърли жетоните на таблата.
— Боже — отбеляза Кастило. — Излиза, че ти донесох късмет.
Д’Алесандро изсумтя. Подреди чиповете на таблата и стана. Беше нисък мъж с едри гърди и надути мускули по ръцете.
— Касата е отсреща — кимна с глава той.
Когато се пенсионира, след двайсет и пет години служба — двайсет и две от които бяха в Специалните части — Виктор Д’Алесандро се бе прехвърлил на работа в Специалното оперативно командване. На теория бе технически съветник на командващия генерал на Стратегическия център „Дж. Ф. Кенеди“ във Форт Браг. Онова, което вършеше там, бе строго секретно.
Силно изрусена петдесетинагодишна дама на касата преброи чиповете, след това попита Д’Алесандро дали предпочита да му напише чек за сумата.
— И в брой става — отвърна той.
Изрусената започна да отброява чисто нови банкноти от сто долара. Трупаше ги на купчинки по десет. Събраха се четири купчинки. След това започна пета купчинка с петдесетачки, двайсетачки, една банкнота от десет и накрая добави петачка.
— За бога, Вик! — възкликна Чарли. — Май добре си се потрудил.
Д’Алесандро изсумтя отново, натъпка парите във вътрешния джоб на лимоновожълтото спортно сако и се отправи към вратата. Кастило го последва.
Д’Алесандро протегна ръка към същия „портиер“, който бе отказал да пусне Брадли в казиното. Мъжът отключи малко чекмедже и се опита да върне дискретно полуавтоматичен „Колт“ .45. Вик не бе толкова дискретен. Той повдигна сакото и пъхна пистолета в празния кобур малко над десния джоб.
— Тук не позволяват да се влиза с оръжие — обясни Д’Алесандро. — Случвало се е, когато някой загуби, да нападне дилъра.
Кастило се разсмя. На „портиера“ не му беше никак весело.
— Асансьорите са отсреща — отвърна Д’Алесандро и кимна, за да покаже посоката.
— Знам.
— А, да. Мастърсън каза, че си щял да идваш.
— Ти говори ли с него? — попита Кастило, докато влизаха следвани от Брадли.
— Ще дойде точно в осем за закуска.
Когато спряха пред асансьорите, Д’Алесандро извади пластмасова карта от джоба на сакото и я прекара през апарата. Вратата на асансьора се отвори. Той махна на Кастило да влезе. Брадли понечи да го последва.
— Извинявай, приятелче — озъби се Вик. — Този асансьор е запазен за големите играчи.
— Той е с мен — обади се Чарли.
Д’Алесандро сви рамене и отстъпи.
Когато вратата се затвори, Кастило ги представи:
— Брадли, това е господин Д’Алесандро. Вик, запознай се с ефрейтор Лестър Брадли. Той е от морската пехота.
— С лоша компания си се събрал, момче — отвърна Вик. — Внимавай.
— Той ми е приятел, Вик.
— Още по-зле значи.
Вратата на асансьора се отвори и Д’Алесандро отново използва пластмасовата карта. Вратата се отвори.