Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Зная, сър, това е част от подготовката ни по тактика и стратегия. Успех, господин Прайс. Наслука, какъвто и да е вашият дивеч.
— Пожеланията са повече от добре дошли.
И с тези думи бившият стратег на ЦРУ се спусна по стълбата към люлеещата се по водата лодка.
Моторът загъргори тихо и Прайс се насочи към брега. На лунна светлина избраното място приличаше на горичка; виждаха се дървета, а извисилите се палми образуваха нещо като сводест покрив. Прайс скочи от лодката, издърпа я по пясъка и здраво я завърза за най-близкия як ствол. Вдигна чантата си и преметна дългата дръжка през дясното си рамо; часът за лов бе настъпил и ако имаше повече късмет, можеше и да успее.
Знаеше какво е първото, което трябва да открие: светлина. Огън или лъч от захранван с батерии източник, трябваше да бъде едно от двете. Защото двама души да живеят на самотен остров без никаква светлина бе не само неудобно, но и опасно. Той тръгна надясно, като стъпваше предпазливо по каменистата земя и непрестанно се взираше в гъстака отляво. Не се виждаха никакви признаци на прокрадваща се светлина или живот. Прайс вървя близо двайсет минути, обгърнат от мрак, и едва тогава зърна нещо интересно. Това обаче не бе нито светлина, нито живот, само бледи метални отблясъци на луната; безброй къси пръти, забити в земята, над тях огледала, насочени към небето. Бяха десетки, може би стотици и образуваха полукръг край скалистия бряг. Фотоелектрични клетки! Улавящи слънчевите лъчи от изгрев-слънце. Скоро откри и дебелия главен кабел, който отвеждаше в тропическата гора. Тръгна по него и ето че го сепна ясен, строг глас, който заговори на английски.
— Търсите ли някого? Ако наистина е така, подходът ви е твърде аматьорски.
— Господин Скофийлд, предполагам.
— Тъй като не се намираме в Африка и вие не сте Хенри Станли, предположението ви е правилно. Вдигнете ръце над главата си и вървете право напред. Оттук минава кабелът, тъй че осветете пътя си с фенера, защото, ако ми прекъснете кабела, ще ви откъсна главата. Твърде дълго време ми отне, докато го прокарам.
— Дошъл съм с мир, господин Скофийлд, и нямам никакво намерение да разкривам убежището ви — рече Прайс и тръгна напред. — Нужна ни е информация, която, изглежда, само вие можете да предоставите.
— Изчакайте да влезем в къщата, господин Камерън Прайс.
— Вие знаете кой съм?
— Естествено. Казват, че сте най-добрият, навярно по-добър и от мен на младини. Свалете ръцете. Палмовите листа бият в лицето ви.
— Благодаря.
— Вие прощавайте. — Скофийлд внезапно се провикна: — Всичко е наред. Включи осветлението, Антония. Щом е бил достатъчно умен да ни открие, отвори бутилка вино.
Разчистената площадка насред гората внезапно грейна, осветена от два прожектора, разкривайки голяма едноетажна къща от тропическо дърво и естествената лагуна отдясно.
— Господи, колко е красиво! — неволно извика агентът от ЦРУ.
— Отне ни доста време, докато открием това място и още повече, докато го застроим.
— Построили сте всичко сами?
— Не, разбира се. Моята съпруга направи проекта, а аз докарах работници от Сейнт Китс и другите острови, за да свършат необходимото. Платих им половината предварително, тъй че никой не се възпротиви да му надяна превръзка на тръгване от Тортола. Малко дискретност никога не е излишна, млади човече.
— Млад, но не чак толкова — прекъсна го Камерън, продължавайки да зяпа с възхищение.
— Зависи откъде идвате, приятелю — продължи Скофийлд и пристъпи в светлия кръг. Слабото тясно лице бе обрамчено от къса бяла брада и въздълга прошарена коса, ала очите бяха искрящи и млади зад очилата с телени рамки. — На нас тук ни харесва.
— Съвсем сами…
— Не бих казал. Ние с Тони често отскачаме до Тортола, летим до Пуерто Рико, Маями и дори до Ню Йорк. Също като теб, ако допуснем, че имаш малко мозък в главата си, и аз разполагам с половин дузина паспорти за по-лесно придвижване.
— Нямам мозък в главата си — призна Прайс.
— Набави си тогава. Току виж, някой ден откриеш, че нямаш нищо друго. Но преди това гледай да се сдобиеш с няколкостотин хиляди долара безотчетни. Вложени като чуждестранни инвестиции, разбира се.
— Вие сте направили това?
— Имаш ли представа какви пенсии се отпускат на хора като нас? Самостоятелно жилище в някой краен квартал на Нюарк. Не бях готов да се примиря с това. Заслужавах нещо повече.
— Заради Матарезе ли? — меко попита Камерън. — Те отново се появиха на бял свят.
— Не можеш да ме заинтригуваш, Прайс. Един стар приятел от столицата ми се обади, та от него разбрах, че ме търсиш. Да, разполагам със същия модел телефон като теб, същия генератор, същата степен на сигурност, но не ще успееш отново да ме вкараш в онзи ад.