Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Нямаме желание отново да ви въвличаме, сър, от вас искаме просто да научим истината.
Скофийлд забави отговора си. Проговори едва когато наближиха стъпалата, водещи към къщата.
— Хайде — подкани той, — ела да се преоблечеш. В тия дрехи приличаш на Човека паяк.
— В чантата си нося и други.
— Някога и аз имах такава чанта. И неизменно съдържаше чифт панталони, гарота, тънко яке и един-два вида оръжия, бельо и ловджийски нож. Също и уиски, не бива да го забравяме.
— Аз нося бърбън…
— В такъв случай момчетата от Вашингтон са прави. Разполагаш с определени възможности.
Отвътре бунгалото — по-скоро не бунгало, а средноголяма къща — беше почти изцяло в бяло, чиито нюанси се подчертаваха от няколко лампи върху поставки. Бели стени, мебели в бяло, арки, които водеха към други помещения, целият замисъл целеше да се разсее горещината. Край бял плетен фотьойл стоеше съпругата на Скофийлд. Както в описанието на местния служител от пощата в Роуд Таун, тя беше висока, с налята фигура, но не пълна, с прорязана от сиви кичури тъмна коса, която издаваше донякъде възрастта й. Чертите на лицето й бяха нежни и в същото време говореха за вътрешна сила; подвижен ум се криеше в красивата глава.
— Моите поздравления, господин Прайс — рече жената на английски с лек акцент. — Очаквахме да се появите, макар да не вярвах, че ще успеете да ни откриете. Дължа ти един долар, Брей.
— Обзалагам се, че няма да го получа.
— Не беше чак толкова трудно да ви открия, госпожо Скофийлд.
— Заради пощенската кутия, естествено — обади се някогашният ненадминат таен агент. — Голяма грешка, но неизбежна. Ние все още предприемаме плавания, приятно ни е да предлагаме чартърни пътувания, защото това е начин да изкараме някой и друг долар, а и да не се откъсваме напълно от света… Не живеем като отшелници. Общуването с повечето хора дори ни доставя удоволствие.
— Къщата тук, уединението като че ли противоречат на думите ви, сър.
— Признавам, че така изглежда на пръв поглед, ала очевидното може и да подведе, нали, млади човече? Ние не сме отшелници, а живеем тук от практически съображения. Вашата поява потвърждава правотата ни.
— Простете, но не ви разбирам.
— Имате ли представа, господин Прайс — намеси се Антония Скофийлд, — колко много хора се опитват да върнат съпруга ми към предишната му професия? Не само от Вашингтон, но и от МИ-пет, МИ-шест, френския Дванайсети отдел, италианската Секретна служба, а и почти всички от разузнаването на НАТО. Той неизменно отказва, но те не пускат въжето, както казвате вие, американците.
— Но той е изключително явление…
— Бях, бях… може би! — възкликна Скофийлд. — Сега вече нищо не мога да предложа. Всемогъщи Боже, та това беше преди близо двайсет и пет години! Целият свят се е променил, а пък аз не проявявам какъвто и да било интерес. Ти успя да ме намериш, не мога да отрека; ако ролите ни бяха разменени, за същото време бих те открил и аз. Ти обаче би се изумил каква пречка за любопитните люде представляват неотбелязаният на картата остров и глупавата пощенска кутия. Искаш ли да узнаеш защо е така?
— Да, бих искал.
— Защото хората си имат стотици други проблеми и усложнения хич не са им притрябвали, ей толкова е просто. Далеч по-лесно е да докладват на шефовете си, че съм просто неоткриваем. Помисли колко пари са нужни за самолетни билети, а и за да се заплати на квалифицирани хора; кълбото става толкова уплетено, че се отказват. Защото е по-лесно.
— И въпреки това току-що споменахте как са ви съобщили, че съм тръгнал насам да ви търся. Могли сте да поставите бариери, или най-малкото да престанете да използвате пощенската кутия. Не сте направили нито едното, нито другото. Изобщо не направихте опит да се укриете.
— Твърде проницателен сте, млади човече.
— Направо е смешно, че употребявате този израз. Същото казах и аз на лейтенанта в Сейнт Томас.
— Той сигурно е бил на половината от вашите години, както и вие сте на половината от моите. И какво от това?
— Нищо всъщност, и все пак защо не го направихте? Не защитихте уединението си?
— Взехме решението общо — отвърна Скофийлд, като погледна жена си. — То е по-скоро нейно, отколкото мое, в интерес на истината. Искахме да разберем дали притежавате нужното търпение, онази забравена от Бога смиреност, преди да направите следващата стъпка. Часът прераства в ден, денят в месец; това ни е добре познато. Успешно преминахте всички изпитания; всъщност дори преспахте на плажа. Добра подготовка, дума да няма!