Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Не отговорихте на въпроса ми, сър.
— Не, не отговорих, защото знаех причината да дойдеш тук. Тя е само една, сам я назова. Матарезе.
— Хайде, Брей, разкажи му каквото знаеш — подкани Антония Скофийлд. — Дължиш това на Таленков, и двамата сме задължени на Василий.
— Зная, мила, но няма ли преди това да предложиш нещо за пиене? Аз ще пия вино, макар да ми се иска бренди.
— Стига да пожелаеш, ще получиш и двете, скъпи мой.
— Разбираш ли защо не я пускам да си отиде след толкова години? Жена, която след четвърт век все още те нарича „скъпи мой“ е момичето, с което не се разделяш.
Четвърта глава
— За да бъдем точни, ще трябва да се върнем в началото на века, а може би и още малко назад във времето — започна Скофийлд, както се поклащаше напред-назад в люлеещия се стол на верандата, защитена от вятъра и осветена от запалените свещи. Самотната къща се намираше на предполагаемо пустия остров със странното наименование „Означение 26“. — Датите са приблизителни, тъй като документите са изгубени или унищожени, но се предполага, че Гийом, барон Матарезе е роден някъде около хиляда осемстотин и трийсета. По стандартите на Корсика семейството било заможно, притежавало предимно недвижими имоти, а титлата и земите били дар от Наполеон, макар това да е спорен въпрос.
— Защо? — попита облеченият само по шорти и фланелка Прайс, вече достатъчно хипнотизиран от бившия агент от разузнаването, чиито очи сякаш блестяха дяволито иззад очилата с метални рамки. — Трябва да има документи за собственост или наследство.
— Както споменах, първоначалните регистри са загубени, откритите и заведени са други. В тях се казва, че първите са фалшификат, мошеничество, извършено от някой си много млад Гийом и че Матарезе никога не е познавал Бонапарт, нито Трети нито Втори, за Първия да не говорим. А по времето, когато възникнали съмненията, семейството било твърде могъщо, за да бъде атакувано с неудобни въпроси.
— Как така?
— Гийом бил истински финансов гений и като повечето такива типове знаел как, привидно оставайки в рамките на закона, да го заобикаля. Преди да навърши трийсет години, той бил вече най-богатият и най-могъщият земевладелец на Корсика. Семейството буквално владеело острова и френското правителство нищо не можело да направи. Хората от рода диктували законите, събирали такси от основните пристанища, налози и рушвети от разрастващите се производства и земеделските стопани, от собствениците на курортите, които използвали пристанищата и пътищата им. Говори се, че Гийом бил и първият Корсо, това е еквивалентът на Черната ръка на Мафията. Пред него кръстниците от по-късно време приличали на жалки дилетанти, а Капоне и хората му — на объркани дечица. Съществувало насилие и грубо вмешателство, но се пускали в действие само в изключителни случаи. Баронът управлявал чрез страх, а не с разюздан тормоз.
— Не е ли било възможно Париж да го съсипе или просто да го изхвърли? — прекъсна го Прайс.
— Сторили нещо много по-лошо. Ликвидирали двама от синовете на барона. И двамата умрели от жестока смърт, след което баронът вече не бил същият. Скоро след това Гийом замислил своето така наречено „видение“ — международен картел, за какъвто фамилията Ротшилд не била и сънувала. И докато Ротшилд са банкери, прославени в цяла Европа, Гийом тръгнал в диаметрално противоположна посока. Избрал за свои сателити могъщи мъже и жени. Това били все хора с огромно богатство, наследено или натрупано от самите тях, и също като него се отличавали с вкус към отмъщението. По принцип те стояли извън вниманието на светските хроники, избягвали всички форми на известност, като предпочитали да управляват и увеличават богатството си от разстояние. Наемали адвокати, които им служели за прикритие, и като стана дума за Бонапартите, прилагали тактиката, прокламирана от Наполеон. Той често казвал: „Дайте ми достатъчен брой медали и ще ви спечеля всяка война.“ И така, тези първи „Матарезе“ раздавали титли, огромни офиси и екстравагантно високи заплати, сякаш били дребни грошове. И всичко това с една-единствена цел — да останат колкото се може по-анонимни. Нали разбираш, Гийом си давал ясна сметка, че неговият проект за глобална финансова мрежа може да просъществува само ако ключовите фигури останат съвършено чисти, извън всяко подозрение в нечестна игра.
— Струва ми се, това не се връзва напълно с моята информация — обади се настоящият оперативен агент от ЦРУ. — Има някои противоречия.
— Така ли?
— Ами да. Двата източника, които възкресяват интереса ни към Матарезе — което е и причина за моето посещение при вас — го описват като злодей. Наричат го — вездесъщо зло. И тъй като изявленията са направени от двама възрастни, изключително интелигентни хора, в самия край на техния живот, показанията им ще бъдат приети за достоверни дори от един съд… А вие разказвате нещо доста по-различно.