Пътят на кралете (том II)

— Новият начин за носене на моста — продължи Скалата. — Не е много полезен, мисля. Е…

Млъкна, когато над лагера се разнесе тръбен призив и отекна от каменните сгради като далечен рев на пропастно чудовище. Каладин се напрегна. Неговите хора бяха на смяна. Притеснен зачака третият сигнал.

— Строй се! — викна Каладин. — Да тръгваме!

За разликата от останалите деветнадесет отряда, които бяха на смяна, мъжете от Мост Четири не се щураха объркано, а се събраха в ред. Лопен, вече с елек, се завтече навън, ала поспря и огледа четирите взвода, без да знае какво да прави. Ако Каладин го сложеше в предната редица, Лопен щеше да загине, накълцан на парчета. Ала на всяко друго място само щеше да бави хората.

— Лопен! — провикна се Каладин.

Едноръкият отдаде чест. Да не би да си въобразява, че наистина е във войската?

— Виждаш ли бурето с дъждовната вода? Иди да вземеш мехове от чираците на дърводелците. Казаха ми, че можем да заемем няколко. Напълни колкото смогнеш и ни настигни по склона.

— Слушам, ганчо.

— Вдигай моста! — викна Каладин и зае място в предната редица. — Носи на рамо!

Мост Четири тръгна. Някои от другите отряди още се трупаха пред казармите си, а през това време хората на Каладин вече минаха през дърводелския двор. Първи слязоха по склона и стигнаха първия постоянен мост още преди армията да се строи. Тук Каладин им нареди да снемат моста и да чакат.

Не след дълго Лопен дотърча по склона. За всеобща изненада, с него бяха и Хобер и Дабид. Не бяха в състояние да се движат бързо, не и при куцането на Хобер, но бяха сглобили нещо като носилка от брезент и две летви. В средата на носилката се мъдреха поне двадесет мяха с вода. Тримата се качиха при отряда.

— Това какво е? — попита Каладин.

— Каза ми да донеса каквото мога, гон — отвърна Лопен. — Е, взехме това от дърводелците. Казаха, че с него носят дървен материал, а сега не им трябва, така че го взехме и ето ни тук. Нали така, мули? — последното се отнасяше до Дабид, който само кимна.

— Мули?

— Ще рече „ням“. Щото май не говори много — поясни Лопен и сви рамене.

— Разбирам. Е, добра работа. Мост Четири, по местата. Иде останалата част от армията.

Следващите няколко часа протекоха според очакванията им. Отвратителни условия. Носене на тежкия мост през платата. Водата се оказа особено полезна. От армията от време на време даваха вода на мостовите, но не толкова често, колкото беше нужно на хората. Пиенето на вода след всяко плато беше като да имаш пет-шест човека повече в отряда.

Но истинската разлика дойде от тренировките. Хората от Мост Четири вече не рухваха от изтощение всеки път, когато спуснеха моста. Работата си оставаше тежка, но телата им бяха подготвени. Каладин долови не един изпълнен с изненада или завист поглед от другите мостове, когато хората му се смееха и разговаряха, вместо да паднат на земята. Пробегът с моста веднъж седмично — както правеха другите — просто не беше достатъчен. Допълнителното хранене всяка вечер в съчетание с упражненията укрепиха мускулатурата на хората на Каладин и ги подготвиха за работата.