Другата Болейн

— Беше в ръцете ви и го изпуснахте. Къде сбъркахте?

Поклатих глава. Това беше твърде личен въпрос, за да го разнищвам на масата и пред студения поглед на безмилостния чичо Хауърд.

— Искам да получа обяснение — каза той. — Вие го изгубихте. Не ви е поглеждал цяла седмица. Какво сте направили?

— Нищо — прошепнах.

— Трябва да сте сбъркали някъде. На турнира той беше сложил шала ви под нагръдника си. Трябва да сте направили нещо после, за да го отблъснете.

Стрелнах осъдително брат си Джордж: единственият човек, който можеше да е казал на чичо Хауърд за шала ми. Той вдигна рамене и ме погледна така, сякаш се извиняваше.

— Кралят го изпусна и пажът го даде на кралица Мери — казах аз. Чувствах как от нервното напрежение в гърлото ми беше заседнала буца.

— Е, и? — попита баща ми остро.

— Тя го даде на кралицата. Кралицата ми го върна — казах аз, като местех поглед по неумолимите лица на присъстващите. — Те всички знаеха какво значи това — казах аз отчаяно. — По пътя на връщане аз му казах, че не ми се нрави как е разкрил пред всички благоразположението ми към него.

Чичо Хауърд въздъхна, а баща ми удари по масата. Майка ми се извърна, сякаш не можеше да ме гледа.

— За Бога — чичо Хауърд погледна ядосано майка ми. — А ми обяснявахте, че е добре възпитана. Прекарала е половината си живот във френския кралски двор, а хленчи като краварка пред купа сено?

— Как можахте? — попита ме майка ми направо.

Аз поруменях и наведох глава, така че можех да видя отражението на собственото си нещастно лице в полираната повърхност на масата.

— Не исках да кажа нищо лошо — прошепнах. — Съжалявам.

— Положението не е толкова трагично — намеси се Джордж. — Рисувате нещата в твърде тъмни краски. Той няма да й се сърди дълго.

— Та той се гневи като някой змей — сопна се чичо. — Не ви ли е идвало наум, че има достатъчно момичета от рода Сиймор, които в този момент танцуват за него?

— Но не са такива хубавелки като Мери — държеше на своето Джордж. — Той ще забрави, че тя е казала дори и една думичка не на място. Даже може така да му се понрави повече. Това показва, че тя не следва нечии инструкции. Това показва, че става въпрос за истинска страст.

Баща ми кимна, донякъде с облекчение, но чичо ми все още барабанеше с дългите си пръсти по масата.

— Какво да правим?

— Отведете я някъде — Ана взе неочаквано думата. Тя веднага прикова вниманието им, както става с онези, които проговарят по-късно, а увереността, с която говореше, още повече привличаше вниманието към нея.

— Оттук?

— Да. Пратете я в Хевър. Кажете му, че е болна. Нека си въобрази, че тя умира от мъка.

— А после?