Другата Болейн

Това я разсмя.

— Вие сте наистина прекрасен кавалер. Каква сума желаете да загубите срещу мен?

— Какво ще кажете за пет крони? — попита Джордж.

— Дадено!

— И аз ще заложа — каза внезапно Джейн Паркър.

Усмивката на Джордж се стопи.

— Не мога да ви предложа подходящ залог, лейди Паркър — каза той учтиво. — Защото цялото ми състояние е във ваши ръце, наедно със съдбата ми.

Това пак беше езикът на рицарската любов, на постоянното флиртуване, което продължаваше ден и нощ и което понякога означаваше много, но по-често не означаваше нищо.

— Щях да заложа само няколко крони — Джейн се опитваше да подхване остроумен и изпълнен с ласкателства разговор с Джордж, в който той бе толкова умел. Ана и аз я гледахме критично и не бяхме никак предразположени да й помагаме в опитите й с брат ни.

— Ако загубя срещу нейно величество — а вие ще видите как елегантно тя ще ме остави без пукната пара, — тогава няма да ми остане нищо за когото и да било — каза Джордж. — Всъщност, когато съм до нейно величество, не мога да предложа нищо другиму. Нито пари, нито сърце, нито очи.

— Срамота — прекъсна го кралицата. — Как можете да говорите така на годеницата си?

Джордж й се поклони.

— Ние сме сгодени звездички, обкръжаващи красивата луна — отвърна той. — Най-величествената красота затъмнява всичко останало.

— О, защо не се махнете оттук — каза кралицата. — Тръгвайте и отидете да блещукате някъде другаде, малка звездичке Болейн.

Джордж се поклони и отиде в задната част на шатрата. Аз го последвах.

— Дай ми го по-бързо — каза той сухо. — Всичко е наред.

Горната част на роклята ми беше украсена с бял копринен шал. Аз го издърпах от връзките на деколтето и когато платът падна свободно, го подадох на Джордж. Той го грабна и бързо го мушна в джоба си.

— Джейн ни гледа — казах аз.

— Няма значение. Нашият интерес е и неин, каквото и да смята тя самата по въпроса. Трябва да тръгвам.

Кимнах в знак на съгласие и когато той излезе, се върнах на мястото си. Очите на кралицата се спряха за малко на оголеното ми деколте, но тя не каза нищо.

— Всеки момент ще започнат — каза Джейн. — Сега е ред на кралския двубой.

Видях как му помагаха да се качи на седлото — крепяха го двама души, преодолявайки тежестта на доспехите му, които го теглеха към земята. Чарлс Брандън, херцогът на Съфолк и зет на краля, също се приготвяше, след което двамата мъже минаха покрай входа на шатрата. Кралят наклони копието си в знак на поздрав към кралицата и го задържа така, докато не отмина. Той поздравяваше и мен: наличникът на шлема му беше вдигнат и аз виждах как ми се усмихва. На рамото му, изпод нагръдника, се вееше крайче бял плат и аз знаех, че това е шалчето от моята рокля. Херцогът на Съфолк, който яздеше зад него, наклони копието си пред кралицата и ми кимна вдървено. Ана, която беше до мен, пое шумно дъх.

— Съфолк ти показва почитта си — прошепна тя.

— Забелязах.

— Направи го! Кимна с глава. Това означава, че кралят му е говорил за теб или е говорил на сестра си, кралица Мери, а тя после е казала на Съфолк. Не ми се стори да е шега. Не би трябвало да бъде.