Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Защото жената, способна да го задържи, е онази, която и за миг не забравя да действа според стратегията си. А ти можеш да мислиш единствено за удоволствията, които доставят домът и леглото. Докато жената, която ще оплете Хенри, ще знае, че нейното удоволствие се състои в това да привлече мислите му и да властва над всеки миг от живота му. Това няма да бъде чувствен брак, въпреки че Хенри би бил уверен, че е именно такъв. Тук говорим за умения, които трябва да се усъвършенстват до безкрайност.
През тази хладна априлска вечер вечерята приключи към пет часа. Конете чакаха пред входната врата на имението, за да можем да се сбогуваме с нашия домакин, да яхнем конете и да поемем назад към двореца Елтъм. Когато ставахме от масите след пиршеството, забелязах, че слугите събират остатъците от месо и хляб в огромни кошове. Щяха да ги разпродадат евтино на задния, кухненски вход. Сякаш пътуванията на краля из страната оставяха след себе си следи на разточителство, непочтеност и прахосничество, подобно на слузта, която охлювът оставя след себе си. Бедняците, които бяха дошли да гледат турнира и останаха да присъстват на вечерята на кралския двор, сега се тълпяха на кухненските двери, за да се доберат до остатъците от пира. Щяха да получат по-лошото месо, късовете хляб, огризките, недоядените пудинги. Нищо нямаше да отиде на вятъра — бедняците, подобно на прасетата, ядяха всичко.
Подобни възможности за допълнителна печалба придаваха на службата в кралския двор особена сладост за прислугата. Всеки един от слугите, в която и част на двореца да служеше, можеше да задели по нещичко с помощта на някоя дребна шмекерия. И най-нискостоящият слуга в кухнята спазаряваше това-онова: я остатъците от тестото за пайовете, я от лойта на приготвяното месо, я от соса за печеното. Длъжността управител на кралското домакинство отреждаше на баща ми мястото на върха на тази изградена от огризки пирамида: той наблюдаваше кой какъв пай заделяше за себе си, и сам вземаше своя. Дори придворната дама, която бе тук привидно, за да прави компания на кралицата и да изпълнява дребни поръчения от нейна страна, бе всъщност там, за да прелъсти краля под носа на господарката си и да й причини най-голямата мъка, която една жена може да причини на друга. Тя също имаше своята цена. Тя също вършеше своята работа скришом, след вечеря, когато погледите на останалите не бяха отправени към нея; тя, която търгуваше с огризки от обещания и сладострастния унес в играта на любовта.
Пътувахме към Елтъм под здрачаващото се небе, което посивя и охладня. Радвах се, че бях взела със себе си наметалото, в което се загърнах, но така и не сложих качулката му, за да мога да виждам пътя пред себе си, притъмняващите над мен небеса и мъничките като топлийки звезди, проблясващи по сивкавия небосвод. Вече бяхме изминали половината път, когато кралят дойде при мен.
— Забавлявахте ли се днес? — попита той.
— Вие изпуснахте шалчето ми — нацупих се аз. — Вашият паж го даде на кралица Мери, която пък го даде на кралица Катерина. Тя веднага разбра. После ми го върна.
— Е, и?
Вероятно трябваше да приемам дребните унижения, понасяни от кралица Катерина, за част от задълженията й на кралица. Тя никога не се оплакваше на мъжа си. Споделяше нещастието си само с Бога; само Нему тя ги нашепваше в тиха молитва.
— Почувствах се ужасно — казах аз. — Не трябваше изобщо да ви го давам.
— Е, сега нали пак е във вас — каза той без капчица съчувствие. — Щом като ви е толкова скъпо.
— Не става въпрос за цената му — продължих аз. — А за това, че тя веднага узна чие е то. Върна ми го пред всички дами. Пусна го във въздуха и то щеше да се озове на земята, ако не го бях уловила.
— И какво променя това? — попита кралят наежено, а лицето му внезапно помръкна и погрозня. — Какъв проблем е това? Тя ни е виждала да танцуваме и да си говорим. Виждала ме е да търся компанията ви освен това се държахме за ръце пред очите й. Но тогава вие не дойдохте при мен да ми го натяквате и да се оплаквате.
— Аз нищо не натяквам! — заявих засегнато.
— Напротив — каза той равнодушно. — Правите го, без да имате основание за това и без да сте в положение да го правите. Вие не сте моя любовница, мистрес, нито сте моя съпруга. Никой освен тях, няма право да се жалва от поведението ми. Аз съм кралят на Англия. Ако не ви допада моето поведение, Франция си е още на мястото. Винаги можете да се върнете във френския кралски двор.
— Ваше величество… аз…
Той пришпори коня си, препусна в тръс и след това продължи в галоп.
— Желая ви лека нощ — каза той през рамо, продължи напред и се отдалечи от мен с веещо се наметало. Перото на шапката му пореше въздуха; той беше тръгнал, без да ми позволи да му отговоря или да го помоля да остане.