Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Целуна го първо по врата, после и по лицето и накрая по устата. Раздалечи обиграно устните му и пъхна език.
В началото Чарли недоумяваше какво става, после обаче му стана толкова приятно, че продължи да прегръща жената и не след дълго дори притисна език в нейния. Първа се дръпна Роуз.
- Къде си се разбързал, Чарли. Отпусни се де. В тая работа наградите ги получават най-издръжливите, а не най-бързите.
Чарли отново започна да я целува, този път по-полека, и усети как една от щайгите се е забила в задните му части. Прокара плахо длан по лявата гърда на кръчмарката и се понамести - не знаеше какво да прави оттук нататък. Но това не бе чак толкова важно, защото Роуз бе наясно какво точно се очаква от нея: разкопча припряно и останалите копчета на блузата си и оголи пищна гръд. Вдигна крак, опря го в купчината щайги и показа розово бедро. Притеснен, младежът прокара ръка по меката плът. Щеше му се да плъзне пръсти нагоре, но продължи да стои като вцепенен, сякаш е на застинал кадър от черно-бял филм.
Роуз отново пое нещата в свои ръце, махна длани от врата му и се зае с копчелъка му. След миг пъхна длан под гащите му и започна да я движи напред-назад. Чарли недоумяваше какво точно става, макар да бе сигурен, че си е струвало да му счупят носа.
Роуз затърка все по-бързо, а със свободната ръка си смъкна гащите. Младежът едва се владееше. По едно време кръчмарката спря и си погледна роклята отпред.
- Ако наистина си най-добрият във взвода, по-добре германците да спечелят войната.
На другата сутрин върху дъската за обяви се появи заповед на коменданта. Според нея новият батальон към Кралския стрелкови полк бил достатъчно подготвен и разполагал с достатъчно мощ, за да се присъедини към войските на Антантата на Западния фронт. Чарли се запита дали дружбата, която през последните месеци е сплотила такава разнородна тълпа от момчета, е достатъчна, та те да влязат в битка с елита на германската войска.
Докато пътуваха с влака обратно на юг, на всяка гара отново ги приветстваха и насърчаваха, и този път Чарли си помисли, че сега вече наистина може би заслужават уважението на жените с капелите. Вечерта локомотивът най-сетне навлезе в Мейдстоун, където всички слязоха и бяха отведени в местните казарми на Кралския западнокентски полк.
На заранта, точно в шест часа, капитан Трентам проведе пълен инструктаж: новобранците научиха, че ще бъдат прехвърлени с кораб в Булон и след още десет дни обучение ще отидат в Етапл, където ще се присъединят към войските под командването на подполковник сър Данвърс Хамилтън, който бил удостоен с медал „За особени заслуги“ и който, както ги увери комендантът, подготвял мощен щурм срещу отбранителната линия на германците. Сутринта провериха оръжието и боеприпасите, а по обяд се качиха по мостика на чакащия военен кораб на Негово величество краля „Решителност“.
Сирената изсвири шест пъти и корабът с хиляда войници, струпани по палубата и пеещи „Далеч е Типърери“, потегли от Дувър.
- Бил ли си някога в чужбина, ефрейторе? - попита Томи.
- Не, ако не броим Шотландия - отвърна Чарли.
- Аз също - призна притеснен другият младеж. След малко изпелтечи: - Страх ли те е?
- Не, разбира се - рече Чарли. - Направо съм си вцепенен от ужас.
- Аз също - рече Томи.
- Довиждане, Пикадили, сбогом, Лестър Скуеър. Далеч, много далеч е...
4.
Няколко минути след като английският бряг се скри от поглед, Чарли усети, че му се гади.
- Никога не съм се качвал на кораб - призна си той пред Томи, - ако не броим увеселителните параходчета в Брайтън.
Над половината мъже около него повръщаха почти през цялото пътуване - изхвърляха малкото храна от оскъдната закуска.
- Доколкото виждам, офицерите не драйфат - отбеляза Томи.
- Може би са свикнали да се придвижват с кораби.
- Или повръщат по каютите...
Когато най-сетне зърнаха френския бряг, войниците на палубата се поободриха. Единственото, което искаха, бе да стъпят на суша. Ако това изобщо можеше да се нарече суша: небето сякаш се продъни още в мига, когато частите слязоха на френска земя. Старшината ги предупреди да се приготвят за двайсет и четири километров преход.
Чарли поведе през калта своята част - под съпровода на устната хармоника на Томи мъжете запяха песни от мюзикхолите. След като пристигнаха в Етапл и опънаха за през нощта палатките, Чарли си помисли, че в сравнение с условията тук гимнастическият салон в Единбург е бил същински палат.
След отбоя две хиляди очи се затвориха и войниците в брезентовите палатки се опитаха да поспят. Всеки взвод бе излъчил по двама постови, които съгласно заповедта трябваше да се сменят на два часа с друга двойка, така че никой да не бъде лишен от почивка. По жребий на Чарли му се падна да дежури от четири часа нататък заедно с Томи.