Затворник по рождение

— Не. Имах предвид мъжете на бара.

— Споделихте с уважаемия колега, че не сте реагирали, защото сте чували какво ли не в Ийст Енд.

— Така е.

— Всъщност тъкмо там сте чули фразата за първи път, нали, госпожице Уилсън? — Пиърсън подръпна реверите на тогата си.

— Накъде биете?

— Искам само да кажа, че никога не сте чували господин Крейг да произнася тези думи в бара в Челси, госпожице Уилсън, но сте ги чували много пъти от устата на Картрайт в Ийст Енд, защото са нещо обичайно за речника му.

— Не е вярно. Крейг ги каза.

— Също така казахте, че сте напуснали „Дънлоп Армс“ през задната врата.

— Да.

— Защо не си тръгнахте през официалния вход?

— Исках да се измъкна навън, без да предизвиквам повече неприятности.

— Значи вече сте причинили някакви неприятности?

— Не е вярно, не сме ставали причина за неприятности.

— Защо все пак не си тръгнахте през предния вход? Тогава щяхте да се озовете на оживена улица и да се измъкнете, ако използвам собствените ви думи, без да предизвиквате още неприятности.

Бет мълчеше.

— Може би ще успеете да ни обясните поне какво е имал предвид брат ви с думите: „Ако си мислиш, че ще те наричам «шефе», като поемеш щафетата от стария, нещо си се объркал“.

— Шегуваше се.

Пиърсън гледа съсредоточено в записките си известно време, след това рече:

— Ще ме извините, госпожице Уилсън, но не виждам нищо шеговито в думите му.

— Защото не произхождате от Ийст Енд.

— Нито господин Крейг — отговори Пиърсън и побърза да добави: — След което Картрайт избутва господин Уилсън към задната врата и тогава господин Крейг е чул брат ви да казва: „Да излезем вън да се разберем“.

— Господин Крейг каза: „Да излезем вън да се разберем“, защото такъв език използват в Уест Енд.

Умна жена, помисли си Алекс, зарадван, че е схванала идеята му и я използва в точния момент.

— И когато излязохте навън, видяхте, че господин Крейг ви чака на другия край на алеята?

— Да, така беше.

— Колко време мина, преди да го видите там?

— Не помня — отговори Бет.

— Сега пък не си спомняте.

— Не беше минало много време.

— Не беше минало много време — повтори Пиърсън. — По-малко от минута?

— Не мога да кажа със сигурност, но той стоеше там.

— Ако бяхте излезли от „Дънлоп Армс“ през предната врата, бяхте минали през пълната с хора улица, след това по дългата тясна алея, за да стигнете задния вход на бара, щяхте да видите, че това са близо двеста и десет метра. Да не искате да кажете, че господин Крейг е изминал цялото това разстояние за по-малко от минута?

— Вероятно.

— А приятелите му са се присъединили скоро след това? — настоя Пиърсън.

— Точно така.

— Обърнахте се и видяхте, че господата Девънпорт и Мортимър са пред задната врата.