Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Онези с белите престилки — отвърна Бет без колебание.
— Колко време след обаждането дойдоха?
— След седем или осем минути.
— Защо сте толкова сигурна?
— Защото постоянно си гледах часовника.
— Колко време след това дойде полицията?
— Не мога да кажа с точност, но минаха поне още пет минути.
— Колко време остана с вас инспектор Фулър, преди да влезе в бара, за да разпита господин Крейг?
— Поне десет минути — отговори Бет, — но може да е било и повече.
— Но достатъчно господин Крейг да изтича до дома си на стотина метра от бара, да се преоблече и да се върне, за да представи своята версия за случилото се на полицейския инспектор.
— Ваша Светлост — скочи отново Пиърсън, — това вече е скандално от страна на човек, който има отговорности пред обществото.
— Съгласен съм — отвърна съдията. — Нека съдебните заседатели да не обръщат внимание на последния коментар на господин Редмейн. Не забравяйте, че подсъдим не е господин Крейг. — Повтори той и изгледа сурово Редмейн.
Адвокатът обаче не трепна — знаеше, че заседателите няма да забравят и вече е посадил семето на съмнението.
— Моля за извинение, Ваша Светлост. Няма да се повтори.
— Гледайте наистина да е така.
— Госпожице Уилсън, докато чакахте да дойде полицията, парамедиците сложиха ли брат ви на носилка, за да го закарат до най-близката болница?
— Да, направиха всичко по силите си, но знаех, че е прекалено късно. Беше загубил страшно много кръв.
— Вие или Дани придружихте ли го?
— Отидох сама, защото инспектор Фулър искаше да зададе още въпроси на Дани.
— Това разтревожи ли ви?
— Да, Дани също бе ранен. Не беше и…
— Не за това ви питам — побърза да я прекъсне Редмейн, който не искаше тя да довърши изречението си. — Тревожехте ли се, че полицията може да заподозре Дани?
— Не — категорична беше Бет. — И през ум не ми мина. Разказах на полицията точно какво се е случи, а и той щеше да потвърди думите ми.
Ако в този момент Алекс бе погледнал прокурора, щеше да види, че за части от секундата лицето му се озари от усмивка.
— За съжаление брат ви издъхна по пътя към „Челси и Уестминстър Хоспитал“.
Бет се разплака.
— Да, позвъних на родителите си. Те дойдоха веднага, но беше твърде късно.
Алекс изчака тя да се успокои и едва тогава зададе следващия си въпрос:
— Дани дойде ли при вас в болницата?
— Не.
— Защо?
— Полицията го разпитваше.
— Кога го видяхте след това?
— На сутринта, в полицейския участък в Челси.
— Полицейският участък в Челси ли? — нарочно повтори той, правейки се на изненадан.
— Полицаите дойдоха у нас още рано сутринта. Казаха, че Дани е задържан и обвинен в убийството на Бърни.
— Това трябва да е било голям удар.
Господин Пиърсън скочи отривисто от мястото си.
— Как реагирахте на новината? — побърза да попита Редмейн.
— Не вярвах на ушите си. Повторих дума по дума какво се е случило, но видях, че не ми вярват.
— Благодаря, госпожице Уилсън. Нямам повече въпроси, Ваша Светлост.
Дани въздъхна с облекчение, докато Бет слизаше по стъпалата. Истински скъпоценен камък бе това негово момиче. Тя му се усмихна, когато мина покрай него.
— Госпожице Уилсън — високо рече съдията, преди тя да стигне вратата на залата. — Бихте ли се върнали на свидетелското място? Господин Пиърсън може би иска да ви зададе един-два въпроса.
10.
Бет се върна бавно назад. Потърси с поглед родителите си сред публиката и тогава видя Крейг да я гледа съсредоточено. Поиска й се да възрази, но се сети, че едва ли ще има смисъл и само ще му достави удоволствие, като признае въздействието му върху нея.
Решена повече от всякога да го победи, тя се върна, изкачи стъпалата до тесния подиум и се обърна към Пиърсън, без да сяда. Той още не се бе изправил. Може би нямаше намерение да я разпитва.
След малко възрастният прокурор се надигна бавно от мястото си. Без да я поглежда, той започна да пренарежда листовете пред себе си. Отпи от чашата с вода и едва тогава вдигна очи към свидетелката.
— Госпожице Уилсън, какво закусихте тази сутрин?