Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Той сам призна, че е бил на задната улица — допълни Бет, игнорирайки забележката му.
— Така е, но едва след като е чул писъка ви. Оставил е приятелите си, за да види дали не ви заплашва нещо.
— Не е вярно. Той вече беше на алеята, когато Бърни беше промушен.
— Промушен, но от кого?
— От Крейг! Крейг! Крейг! — развика се Бет. — Колко пъти да ви повтарям.
— Същият, успял да стигне за по-малко от минута до алеята? Успял също и да позвъни в полицията, да се върне в бара, да помоли приятелите си да си тръгнат, да си отиде вкъщи, да съблече окървавените дрехи, да вземе душ, а после да се върне в бара и да чака полицията. След това е успял да разкаже смислено какво се е случило, като думите му са потвърдени от всички останали в бара.
— Но те не казват истината — възрази Бет.
— Разбирам — въздъхна Пиърсън. — Всички заклели се свидетели не казват истината.
— Да, те просто го защитават.
— А вие не защитавате вашия годеник.
— Не, само казвам истината.
— Истината, каквато я виждате вие — уточни Пиърсън. — Защото всъщност не сте видели намушкването.
— Нямаше и нужда, защото Бърни ми каза какво се е случило.
— Сигурна ли сте, че е бил Бърни, а не Дани?
— Бърни беше — настоя тя.
— Малко преди да издъхне?
— Да! — извика Бет.
— Много удобно — рече Пиърсън.
— Ще видите, че когато застане на свидетелското място, Дани ще потвърди историята ми.
— Особено след като сте се виждали всяка неделя в продължение на шест месеца. Не се съмнявам, че ще потвърди — рече Пиърсън. — Нямам повече въпроси, Ваша Милост.
11.
— Какво закусвахте тази сутрин? — каза Алекс.
— Бива си го този стар мошеник — разсмя се баща му.
— Какво му е смешното?
— Трябваше да те предупредя. Пиърсън има два въпроса, с които започва разпит на свидетел на защитата. Още като млад адвокат той разчиташе, че съдията може да ги е чувал, но нищо неподозиращ свидетел, да не говорим пък за съдебните заседатели, се стъписва.
— Кой е другият въпрос? — попита Алекс.
— Името на втората пресечка вляво, покрай която минавате всяка сутрин, когато отивате на работа. Малко свидетели успяват да отговорят правилно, ако не ме лъже паметта. Почти съм сигурен, че вечерта преди заседание Пиърсън обикаля улиците около дома на обвиняемия. Обзалагам се, че и сега обикаля Ийст Енд.
Алекс се отпусна назад в стола си.
— Ти ме предупреди да не го подценявам.
Сър Матю не бързаше да отговори. Когато най-накрая проговори, повдигна въпрос, за който Алекс изобщо не се беше замислял.
— Смяташ ли да призовеш Картрайт на свидетелското място?
— Разбира се — отговори Алекс. — Защо питаш?
— Защото това е едно от малкото неща, с които можеш да го изненадаш. Пиърсън ще очаква Картрайт да седне на свидетелското място до края на седмицата. Приключиш ли делото утре сутрин, ще го оставиш с пръст в устата. Предполага, че ще има възможност да разпита Картрайт към края на седмицата или в началото на следващата, и едва ли е готов за обобщение утре.
— Но ако Картрайт не даде показания, заседателите ще вземат най-неблагоприятното решение.
— Законът е съвсем категоричен по този въпрос — отбеляза бащата на Алекс. — Обвиняемият има право да заяви дали иска да даде показания, а заседателите нямат право да се позоват на неговия отказ при взимането на решение.
— Но ти много пъти си ме предупреждавал, че така или иначе ще стигнат до своето заключение.
— Възможно е, но поне един или двама от тях са забелязали, че той не е могъл да прочете статията в „Бетнал Грийн и Боу Газет“, и ще предположат, че не си искал да бъде подложен на разпит от страна на Пиърсън, особено след като станаха свидетели на начина, по който въртя годеницата му на шиш.
— Картрайт не е по-глупав от Пиърсън — отбеляза Алекс, — само дето не е толкова образован.
— Ти обаче спомена, че лесно избухва.
— Само когато някой напада Бет.
— В такъв случай бъди сигурен, че призовеш ли го за свидетел, Пиърсън ще започне да напада момичето, докато Картрайт избухне.
— Картрайт няма съдебно досие, работи от момента, в който е напуснал училище, и иска да се ожени за момичето, с което ходи от години и което на всичко отгоре е и бременно.